Мими Лат - Адвокати и престъпници

Кейт усети как сълзите заплашват да рукнат изпод клепачите й.

— Благодаря, Тео — сподавено промълви тя. — Обещавам да оправдая доверието.

Мадлин приключи с пледоарията си, оттегляйки всички обвинения срещу Сандра. Кейт срещна очите й и леко се усмихна, после насочи вниманието си към Сандра, която се изправи пред съдията, чу думите му, че е свободна, и с насълзени очи се хвърли в прегръдката й.

Кейт беше толкова изненадана, че едва не падна. Това момиче се оказа най-тежкият клиент в цялата й кариера. Трябваха й огромни усилия да пробие дебелата й защитна броня и да стигне до уплашеното дете под нея. Същевременно научи много: даде си сметка, че раните от детството вероятно никога няма да зараснат, но дълбоко в себе си беше уверена, че както Сандра, така и самата тя някой ден ще получат правото на нов избор, на по-добър човек за спътник в живота си…

Мадлин се приближи да поздрави момичето, после двете приятелки си размениха топли усмивки. Кейт беше много доволна от факта, че Мадлин продължава да й се доверява. Малко преди заседанието беше споделила с нея, че си е направила изследване за вируса на СПИН, като за щастие пробата била отрицателна. Това й даваше възможност да започне нов живот с Филип, един наистина достоен човек.

На вратата на съдебната зала ги настигна Тео и топло поздрави Сандра. Кейт отбеляза, че той е единственият представител на семейство Д’Арси в съда.

— Ще направя всичко възможно да ти помогна да започнеш нов живот — тържествено промълви той. — Надявам се да ми простиш… Не само защото не повярвах в невинността ти, но и заради несподелените семейни тайни…

— Нека първо видим как ще потръгнат нещата — загрижено отвърна Сандра.

Тео само кимна с глава.

А Кейт си помисли, че трябва да изминат доста месеци, а може би и години, преди тази жена да възстанови доверието си към някой от фамилията Д’Арси. Макар че Джими положително ще се чувства по-добре с един чичо край себе си… Сандра не може да обърне гръб на фамилията, просто защото синът й е главният наследник.

Тео протегна ръка към Кейт и на лицето му се появи топла усмивка.

— Едва ли мога да изразя благодарността си за това, което направихте за Сандра!

— Просто си вършех работата — скромно отвърна тя.

— Не е така — поклати глава той. — Вие непрекъснато търсехте отговор на своите въпроси. Направихте далеч повече от това, което правят останалите адвокати. Ще се радвам, ако мога да помогна с нещо…

— Бихме искали да приберем Джими от майка ви без много шум — погледна го загрижено Кейт. — Току-що научих, че е направила постъпки за съдебно решение, което да остави детето при нея.

— Тогава да тръгваме — рече Тео и пръв се насочи към вратата.

Двете лимузини плавно спряха пред портала на Абигейл и Кейт усети как напрежението в корема й нараства. Тео се показа от прозорчето и тихо заповяда на пазача да отвори.

Човекът посочи с ръка към втората кола, каза нещо и поклати глава. Кейт със задоволство видя как Тео слиза и без колебание измъква телефона от ръката му.

— Отваряй, при това веднага ! — Гласът му беше хладен и заповеднически.

Скоро се озоваха в къщата, Кейт и Сандра бавно поеха по стълбите за горния етаж.

На площадката ги очакваше Абигейл. Изправена в инвалидната си количка, тя гневно размаха бастуна си.

— Нито крачка повече! Тео, никога няма да ти простя това! — Гласът й беше остър и пронизителен.

— Защо не млъкнеш, вещице! — промърмори под нос Сандра и продължи нагоре.

— Овладей се, мамо — обади се Тео. — Недей да правиш циркове!

— Как смееш да ми говориш по този начин? — задави се от ярост старицата.

Тео се добра до площадката, хвана ръчките на инвалидната количка и започна да я тика към апартамента на Абигейл.

— Спри! Чуваш ли, веднага спри!

— Спокойно, мамо — отвърна Тео. — Време е за следобедната ти дрямка…

Ако не беше толкова напрегната, Кейт положително би се разсмяла на безсилната ярост на Абигейл. Но сега нямаше време за това, трябваше да приключат с максимална бързина.

Вратата на детската стая се отвори и Джими се втурна към тях.

— Мамо, мамо!

— Милото ми момченце! — разплака се Сандра, грабна детето и го завъртя около себе си. — Сладкият ми Джими!

— Ще ме вземеш ли у дома с теб?

— Можеш да се обзаложиш!

Кейт усети как клепачите й овлажняват.

— Побързай — обади се тя. — Трябва да се махаме оттук. За нещата му ще дойдем друг път.

Сандра кимна, стисна детето в прегръдката си и забърза надолу по стълбите, заедно с Кейт.