Мими Лат - Адвокати и престъпници

— А и адвокатът му не си е направил труда да вникне по-дълбоко — отбеляза Мадлин. — Вероятно именно той го е убедил да се признае за виновен, вместо да търси истината.

— Аз също не вярвах в невинността на Томи — изтъкна Боуър.

— Направихме каквото можахме — въздъхна Мадлин. — Но всички улики бяха срещу него.

Кейт караше след колата на двамата полицаи и Мадлин. Беше й лошо, в стомаха й тежеше олово. Имаше чувството, че Чарлс — мъжът, когото беше обичала, никога не е съществувал. Той ме е лъгал и манипулирал за всичко, вероятно и за чувствата си… Но защо не го усетих? Защо позволих да бъда водена за носа?

Шофираше механично, следвайки маневрите на полицейската кола сред оживеното улично движение. В съзнанието й се мерна лицето на Чарлс в момента, в който Боуър му съобщава за смъртта на приятеля му, после и в моргата… Изглеждаше съсипан, точно както трябва да изглежда човек, внезапно изгубил най-близкия си приятел. Какъв актьор, да го вземат дяволите! Как е възможно да идентифицираш трупа на приятеля, когото сам си убил?!

Винаги се беше гордяла с усета си към лъжата. Но сега не беше сигурна дали вярва дори на самата себе си. В главата й се въртеше филмовата лента на отминалите събития, придружена от един и същ натрапчив въпрос: Къде са фактите, които би трябвало да ме направят подозрителна? Какво пропуснах?

Спомни си думите на Мадлин. Чарлс действително беше успял да заблуди много хора. Но от това не й стана по-леко, продължаваше да се чувства глупачка.

Помисли за инцидента в къщата на Мадлин и горчиво поклати глава. И тя е като мен… Нима е възможно две умни и опитни в професията жени като нас да изпаднат в подобно положение? Да свържат живота си с такива гадни престъпници? Едната с насилник, другата с убиец… Браво, сигурно ще получим наградата за най-наивна жена в щата Калифорния!

В далечината изплува огромната, ярко осветена сграда на летището. Сърцето заблъска в гърдите й, стомахът й се сви. Никак не й се искаше да чуе това, което щеше да каже Чарлс.

Доналдсън паркира на забранено, махна на Кейт да спре зад него и показа значката си на полицая, който забърза към тях.

Боуър влезе пръв в терминала, зад него вървеше Доналдсън. Хванати за ръце, Мадлин и Кейт забързаха след тях. Мадлин хвърли бегъл поглед към посивялото лице на приятелката си и съчувствено въздъхна. Само преди няколко месеца бъдещето на Кейт изглеждаше блестящо, непоклатимо, сигурно като скала. А сега?

Вървяха към залата за заминаващи пътници. Интензивните проверки дадоха резултат и Чарлс беше засечен в списъка на един полет за чужбина. Задържаният самолет стоеше на площадката, към стълбичката вървеше група униформени полицаи.

Боуър показа значката си и ги поведе към горния етаж на терминала, където се намираше транзитната зала за международните полети. Кейт пристъпи към широкия прозорец и насочи поглед към пистата. Двама работници в сини комбинезони чакаха край стълбичката, готови всеки миг да я отместят от огромното туловище на сребристия джъмбо джет. На най-долното стъпало стояха двама униформени полицаи с ръце на кобурите.

Стори й се, че всичко това е сън, изведнъж й се прииска да се ощипе. Но в следващия миг в рамката на отворената врата на самолета се появи Чарлс. Сърцето й пропусна един такт. Плътно зад него се мярна фигурата на едър мъж, очевидно полицейски служител.

Чарлс пристъпи крачка напред, огледа се и някак уморено заслиза. Двамата долу застанаха от двете му страни, щракнаха белезниците около китките му и го поведоха към терминала.

Видя я на вратата, погледът му я прониза като нож. Тя вирна брадичка, твърдо решена да не покаже на никого, че преживява най-трудния миг в живота си.

Влязоха в едно от предварително опразнените помещения и Боуър тактично й даде пет минути за разговор с Чарлс.

Кейт беше доволна от жеста на възрастния полицай. Макар че колегите му не ги изпускаха от очи, двамата получиха възможност да седнат доста встрани от останалите и да говорят, без да се опасяват, че ще бъдат чути. Очите й пробягаха по лицето на Чарлс, в тях блесна първо гняв, а след това и съжаление.

— Хванаха Марти — тихо му съобщи тя.

Той кимна с глава.

— Само едно ще те попитам: защо провали всичко ?!

Очите му се плъзнаха по белезниците, после бавно се заковаха върху лицето й.

— Защо ли? Защото исках всичко да е наред. За мен и теб, за нас ! Да живеем наистина добър живот!

— Някога да съм имала материални претенции?