Мими Лат - Адвокати и престъпници

— Никога не съм виждал ново завещание. Джеймс ми съобщи по телефона, че е измислил нещо, от което ще остана доволен. — Пръстите му нервно дърпаха верижката на часовника. — След смъртта му ние с Диксън напразно търсихме новия документ. Не го открихме и Диксън предложи да прибегнем до „юридическа фикция“, за да преодолеем първото препятствие. След което съобщи на мама и на още няколко души, че е виждал новото завещание с очите си. Това негово твърдение фигурира и в писмената жалба до съда.

— Но вие защо не предприехте нещо? — попита Кейт, неспособна да скрие смайването си.

— Имах такова намерение, но Диксън каза, че той е юристът и знае какво прави.

— Нима здравият разум не ви подсказа, че това е лудост? — погледна го с недоверие Кейт.

Лицето на Тео потъмня от приток на кръв.

— Страхувам се, че когато става въпрос за Диксън, моят здрав разум просто го няма — промърмори едва чуто той.

Кейт отлично знаеше какво означава това и хвърли бегъл поглед към Франклин. Но президентът не показа с нищо, че е чул думите на посетителя. От устата му се откърти тежка въздишка, главата му се извърна към Кейт.

— Какъв юридически съвет ще ни дадеш? — В гласа му се прокрадна безкрайна умора.

— Мисля, че ще е най-добре, ако Тео признае истината и веднага оттегли жалбата по оспорване на завещанието. В светлината на добавките, които открих, тя така или иначе става безсмислена. Не мога да обещая нищо предварително, но ще се опитам да убедя прокуратурата да не повдига обвинения срещу Тео. На практика той е получил погрешни съвети от своя личен адвокат и мисля, че този факт ще натежи.

От гърдите на Тео излетя въздишка на облекчение.

— Но какво ще стане със сина ми? — загрижено попита Франклин.

— Мога да отговоря на този въпрос единствено от гледна точка на фирмата — сви рамене Кейт. — А тя диктува незабавната му оставка… Колкото до останалото… — Замълча за миг, после въздъхна и поклати глава. — Май ще се наложи да си понесе последствията.

Франклин помълча, после въздишката му последва нейната.

— И аз стигнах до подобно заключение — тихо промълви той.

В кабинета се възцари тежко мълчание.

Наруши го Тео, който се размърда в стола и вдигна ръка.

— Франклин, бих желал управлението на семейния ни бизнес да се поеме от Кейт — рече той.

Кейт изненадано вдигна глава.

По лицето на Франклин пробяга усмивка.

— Благодарен съм за доверието — рече той. — Но Кейт е специалист по наказателно право и аз не мога да се бъркам в това. Отговор трябва да получиш от самата нея.

Мъжът, в чието разпореждане имаше милиони долари потенциални хонорари, бавно извърна лице към Кейт.

— Какво ще кажете?

— Поласкана съм — промълви Кейт, вплете пръсти и започна да крачи напред-назад. Трябваше й малко време да подреди мислите си. Само за една седмица светът й се срути до основи. Дали си струва да събере парчетата в опит отново да го изгради?

Спря пред Тео, в очите й имаше вълнение.

— Много бих искала да кажа да… Но никога не съм изпитвала влечение към тази област на правото… — Извърна се към Франклин и с лека усмивка продължи: — Все още мечтая за обществена кариера. Моментът сега едва ли е подходящ, но когато шокът отмине… — Гласът й изтъня, беше принудена отново да замълчи. — Но когато шокът отмине и аз обмисля всичко на спокойствие, с положителност ще се насоча към политическа кариера.

Очите й молеха за разбиране.

— Това е детската ми мечта… И днес продължавам да вярвам, че най-добре ще се реализирам именно в политиката. Затова съм длъжна поне да опитам.

Тео въздъхна и прокара пръсти през косите си.

— Ще ти кажа нещо, Франклин… Семействата ни са близки от десетилетия и в името на тази близост бих искал да дам още един шанс на твоята фирма. Защо сам не избереш човека, който би се справил с управлението на семейното ни имущество? Опитай, моля те…

Франклин се изправи и развълнувано стисна ръката му.

— Няма да съжаляваш за този жест — увери го той и се извърна към Кейт: — А ти можеш да разчиташ на моята всестранна поддръжка. Междувременно имам честта да ти съобщя, че вече си старши съдружник в юридическата фирма „Манинг & Андерсън“!

В душата на Кейт нахлуха смесени чувства. Възторг, съжаление и още нещо…

— Благодаря, Франклин — простичко рече тя и тръгна към вратата.

Но Тео я спря.

— Вярвам във вас, Кейт Александър — промълви той и в очите му се промъкна топлота. — Човек като вас знае и може да направи разликата, влиянието му върху околните винаги е благотворно. Искам да кажа, че поемам нещата оттам, където ги остави покойният ми брат. Ще получите пълната ми подкрепа в изборите за областен прокурор. Може би все още има време за прегрупиране на силите в наша полза. А ако вече е късно… — Във въздишката му се долови лек песимизъм. — Винаги има и друг път, нали?