Мими Лат - Адвокати и престъпници

Смъкна анцуга, облече тесен панталон и пуловер. Среса набързо късата си черна коса, позволявайки на няколко къдрици да увиснат игриво на челото. После добави малко туш върху гъстите си черни мигли, погледна се в огледалото и доволно кимна с глава. Толкова, няма смисъл да прекалява. Спомни си нещо, което отдавна се канеше да поправи — напоследък не се занимаваше достатъчно с физически упражнения, все по-трудно й беше сутрин да става и да тича по плажа.

Започна да събира пръснатите документи. Господи, колко работа имам! Защо не отказах това заплетено дело? Знаеше защо. Никога не й беше лесно да отказва. Въздъхна и натика документите в дипломатическото си куфарче.

Пооправи стаята и се огледа. Винаги беше мечтала да има собствен дом, но през четирите години като прокурор дори не можеше да си помисли за подобно нещо. Държавните служители получават ниски заплати, особено когато се сравнят с частния сектор. Заплатата й в „Манинг & Андерсън“ беше три пъти по-висока, в сравнение с тази в прокуратурата. От постъпването си насам редовно получаваше и повишения. Бяха й необходими три години, за да купи тази неголяма, но раздвижена къща, намираща се почти на плажа на Санта Моника. Това беше първият й собствен дом и тя го обожаваше. Дълго и с нескрито удоволствие избира мебелите. Повечето бяха модерни, но тук-там успя да вмъкне малко антики и персийски килими, които придаваха на обзавеждането особена топлота. Звънецът на входната врата я изтръгна от спомените.

— Просто взе колата и напусна къщата на Абигейл, а? — попита тя, докато затваряше след Чарлс.

— Точно така — въздъхна той. — Дори мисля, че се забавих…

Забелязала уморения му вид, Кейт загрижено попита:

— Какво стана?

— Първо ми налей едно питие…

Тя отвори предната част на старинна броня, превърната в барче, извади бутилка уиски и сипа два пръста в една чаша. Той отпи едра глътка, отпусна се на дивана и облегна широкия си гръб на възглавниците.

— Ела тук — рече и потупа мястото до себе си.

Кейт седна с подвити крака.

— Нямаш представа какъв идиот е моят зет!

— Какво пак е прегрешил горкичкият Диксън? — усмихна се Кейт.

— Прояви нахалството да пита губернатора дали Джеймс не му е говорил за завещанието си! Можеш ли да си го представиш? — Тръсна глава и продължи, без да чака отговор: — Откъде това дебелоочие, да го вземат мътните? Едва днес погребахме приятеля си!

Кейт отбеляза необичайната му възбуда.

— Преди всичко трябва да бъдем сигурни, че смъртта на Джеймс няма да навреди на компанията „Д’Арси“ и на фондацията. А проклетото завещание може да почака!

— Във вестника пише, че продажбите на „Д’Арси“ спадат — подхвърли загрижено Кейт.

— Как няма да спадат с тези слухове за предумишлено убийство! — въздъхна Чарлс. Вдигна чашата до устата си, после я остави на масичката и взе ръката на Кейт. — Какво си говорихте с Ан, докато бяхте сами?

— Нищо особено — сви рамене тя. — Безсмислени любезности…

— Видях как поруменя. — Взе лицето й между дланите си той. — Тя те е притеснила.

— Ами… — Кейт предпочете да замълчи.

— Кучка е — довърши вместо нея той. — Това искаше да кажеш, нали? Моля те, Кейт, разкажи какво си говорихте…

— Каза, че не е хубаво, че не съм омъжена…

— О, господи! — изстена Чарлс. — Трябва да се извиня вместо нея. Понякога тази жена наистина има змийски език!

— Не е лесна — кимна Кейт. — Но ти не се притеснявай, справих се добре.

— Дано — усмихна се той и край очите му се образува мрежа от ситни бръчици. — Нямаш представа колко ми е трудно да съжителствам напоследък с нея…

— Тя знае за нас — каза Кейт. Без следа от колебание, с дълбоко вътрешно убеждение.

— Не — поклати глава той. — Ако знаеше, щеше да ни причини големи неприятности.

— Интуицията ми казва, че знае — упорито повтори Кейт.

— Хайде да не говорим повече за нея — въздъхна Чарлс. — Единственото, за което мечтая в момента, е да заровя лице в меките ти гърди и да забравя този кошмар! — Придърпа я към себе си и потърси устните й.

Целувката им беше дълга и страстна. Ръката му бавно се плъзна по гърба й. Усетила желанието му да бъде глезен, Кейт нежно го погали по врата.

— Ела в другата стая, там ще се отпуснеш — прошепна тя.

Хвана ръката му и го поведе към спалнята си. Отвори гардероба и извади дебелия халат, който пазеше специално за него. Той го сграбчи и изчезна в банята, след малко зад вратата се чу струята на душа. Излезе няколко минути по-късно, гъстата му черна коса блестеше.