Мими Лат - Адвокати и престъпници

Вицепрезидентът сграбчи ръката й, очите му хищно пробягаха по стройната й фигура, в погледа му имаше нещо безсрамно и разсъбличащо. Значи са верни слуховете, че е непоправим женкар, помисли си Кейт.

— Много се радвам да ви видя — възкликна вицепрезидентът с широка усмивка на уста.

— За мен е чест, господин вицепрезидент — отвърна Кейт, опитвайки се да прикрие неприятното чувство, което я обзе. Тази част от политиката понасяше най-трудно.

— Това е Лоурънс Васерщайн, председател на Националния демократически комитет — обяви Чарлс и махна с ръка към нисък широкоплещест мъж с бели коси, който стоеше до вицепрезидента и мълчаливо я наблюдаваше.

— Здравейте, господин Васерщайн — рече Кейт и стисна протегнатата му ръка.

Чарлс беше окачествил този човек като подвижен калкулатор. Приличаше по-скоро на университетски преподавател, отколкото на хладен математик, на когото са поверени партийните фондове.

— Когато Кейт стане областен прокурор и докаже способността си да привлича гласоподавателите, ние несъмнено ще потърсим подкрепата на Националния комитет — подхвърли с усмивка на уста Чарлс.

— Оная вечер Джеймс ми спомена за вас — започна Васерщайн, после се усети и малко сковано добави: — Той ви ценеше високо, госпожице Александър…

Кейт само се усмихна. След смъртта на Джеймс бъдещето й беше под въпрос. Двамата с Чарлс се надяваха, че именно връзките на Джеймс ще осигурят подкрепата на кандидатурата й от страна на щатски и федерални политици. Но сега, без него, тя съвсем не беше сигурна, че фигури като губернатора Брандън и този Васерщайн ще застанат зад нея.

Очевидно избрала момента, до тях изведнъж цъфна Лорин. Тя топло поздрави Васерщайн и очаквателно погледна към Чарлс. Той нямаше какво да направи и беше принуден да я представи на вицепрезидента.

Заслушана в гальовния й глас, който незабавно започна да сипе комплименти, Кейт изпита желание да се усмихне, за пръв път през този мрачен ден. Браво, момичето ми, рече си тя. След няколко любезни фрази вицепрезидентът се извини, дръпна Васерщайн след себе си и се оттегли.

— Ей сега се връщам — изгука Лорин и отправи една сладка усмивка към намусения Чарлс. — Природата иска своето.

— Тая не си поплюва — кисело промърмори Чарлс, изчакал отдалечаването на Лорин.

Кейт само кимна с глава.

— Ето те и теб, скъпи — пропя Ан Римън, пристъпила неусетно зад тях. Гласът й беше мек и любезен, но очите й хладно се забиха в лицето на Кейт.

— Ан, нали се познаваш с Кейт Александър? — любезно подхвърли Чарлс.

— Разбира се, скъпи. Как сте? — Устните на Ан се извиха във фалшива усмивка.

— Много добре, госпожо Римън — отвърна Кейт. — Благодаря. — Не пропусна да отбележи, че Ан Римън опасно присви очи при звука на гласа й.

— О, наричайте ме Ан… Това „госпожо Римън“ звучи прекалено… как да кажа… — остави изречението си недовършено и демонстративно хвана Чарлс подръка. В очите й блесна изкуствен възторг. — Ти как би се изразил, скъпи?

— Ами… — Той се замисли за миг, после рече: — Прекалено като „жената на шефа“…

Кейт усети смущението му, но нямаше време да го анализира, тъй като към тях отново се приближи Лоурънс Васерщайн.

— Извинете, но ще трябва да ви отмъкна Чарлс за няколко минути…

От изражението на Чарлс Кейт разбра, че никак не му е приятно да я оставя сама в компанията на жена си.

— Цял живот ме представят или като дъщерята на старши съдружника, или като сестрата на Диксън — въздъхна Ан, изчакала отдалечаването на мъжете. — После се омъжих за Чарлс и татко го направи съдружник във фирмата. По тази причина вече ме представят като съпругата на съдружника… — От устата й се откъсна звънлив смях, ръката й неволно се надигна да притисне гърдите. — Май това е единствената ми награда да бъда съпруга на толкова важна личност…

Кейт отвърна с любезна усмивка, но стомахът й нервно се сви. Обикновено имаше отговор на всичко, но в компанията на тази жена остроумието й сякаш се стопи. Ан Римън несъмнено беше хубава. Годините й бяха някъде около четиридесетте, чертите на лицето й бяха фини и изтънчени. Гримът й беше безупречен, прибраната назад руса коса подчертаваше съвършения овал на лицето й. Дребната, но все още стройна и красива фигура, беше облечена в безупречно скроен тъмносин костюм.

— А вие, Кейт? — попита с лека въздишка тя. — Не сте ли съпруга на някого?

— Бях — отвърна Кейт и усети как страните й поруменяват. — Но бракът ми трая съвсем кратко време…