Мими Лат - Адвокати и престъпници

Тео, настанен от другата страна на майка си, беше най-интересният за Кейт член на прочутата фамилия. Днес изразителното му лице беше истински калейдоскоп от емоции. На погребението се разплака, но тук, в компанията на майка си и сестра си, изглеждаше като парцалена кукла, на чието лице беше замръзнало скръбно изражение. Дългата медноруса коса и всекидневното облекло влизаха в ярък контраст с официалната тържественост на този дом и неговата собственица.

Кейт отмести очи от тройката и потърси с поглед Сандра, която очевидно не можеше да си намери място в залата. Красивото й лице се беше превърнало в каменна маска. По принцип Кейт не изпитваше особен респект към хора, които не са спечелили с труд своите притежания, още по-малко пък към тези, които сключват брак по сметка. Въпреки това, наблюдавайки безуспешните опити на младата жена да се приобщи към отделни групи гости, тя изпита нещо като симпатия. Черното костюмче не стоеше добре на стройната й фигура, беше някак прекалено тясно за напъпилото й младо тяло. Вероятно това чувство се дължеше на факта, че самата Кейт прекрасно знаеше какво е да се чувстваш аутсайдер.

Бащата на Кейт беше напуснал майка й, когато момиченцето едва беше навършило пет. След това Кейт го беше виждала случайно и много рядко. Беше на осем, когато Джон Александър внезапно почина — събитие, което нанесе дълбока рана в душата й. Карол Александър се омъжи повторно и роди още две деца. Вторият баща на Кейт работеше много, но парите едва стигаха за наема. Семейството често се изнасяше посред нощ, за да избяга от лихвите, които им начисляваха хазяите. Когато навърши шестнадесет, Кейт вече беше живяла на петнадесет различни места и беше учила в още толкова различни училища.

На всичкото отгоре отношенията с втория й баща бяха ужасни. Той не беше доволен от нея, независимо от старанието й. Не харесваше дрехите й, не одобряваше приятелите й. Особено рязко се противопоставяше на намеренията й да постъпи в колеж и да учи право. „Колежът е глупост, още повече за едно момиче“, твърдеше той.

Лишена от избор, Кейт напусна дома си в деня, в който завърши гимназия. Беше на седемнадесет, животът й се струваше направо черен. Шест месеца спа на пода в спалнята на една приятелка, а през деня работеше каквото й попадне, за да събере сумата, която й искаха като депозит за наем на едно малко жилище. А когато най-сетне се сдоби с дом, бързо беше принудена да приеме още три съквартирантки, тъй като парите за наема не стигаха. От това време й остана мрачният спомен за постоянно недоспиване и пълна липса на уединение.

Погледът й попадна на Чарлс, който оживено разговаряше с вицепрезидента на Съединените щати. Той също не беше роден сред тълпата на богоизбраните. През всичките години след завършване на юридическия факултет се беше борил да получи достъп до този свят, но това едва ли би станало факт без помощта на Джеймс д’Арси и Диксън Манинг — двама от най-близките му приятели и типични представители на споменатия свят на пари и вековно благополучие. Оттогава беше изтекла много вода, Чарлс отдавна се чувстваше свой в него. Но Кейт знаеше, че той никога няма да забрави чувството за отчуждение, което го беше съпътствало в живота.

Тръгна да търси Лорин и мина край няколко високи мъже с къси прически, които бяха пръснати небрежно сред гостите, но очите им не пропускаха нищо. Вероятно са от Сикрет сървис и охраняват вицепрезидента, помисли си тя. Засече червената грива на Лорин, позлатена от лъчите на следобедното слънце.

— Тръгвам си — прошепна й Кейт. — Ако искаш да останеш, ще трябва да използваш колата на някой от гостите.

— Чакай ме навън, ще дойда след няколко минути — отвърна Лорин и махна с ръка.

Така господарите отпращат прислугата си, помисли Кейт.

Прекрасно, ще се оправи и сама, тръсна глава тя и решително се насочи към облицованото с мрамор фоайе, което беше по-голямо от дневната й.

Внезапно до нея изникна Чарлс.

— Тръгваш ли си?

— Да — отвърна тя с неприятно чувство в стомаха. С всяка фибра на тялото си усещаше присъствието на Ан, която положително ги държеше на фокус отнякъде.

— Вероятно днес няма да се връщам в офиса — подхвърли той. — Ще провериш ли дали Нанси не се е оплела в текущите проблеми?

— Разбира се.

На устните му се появи усмивка, разкриваща ред бели и равни зъби.

— Запозна ли се с вицепрезидента?

— Не.

— Ела — рече той, постави ръка на рамото й и я насочи към близката групичка гости. — Господин вицепрезидент, искам да ви представя Кейт Александър, асоцииран сътрудник в нашата фирма и, надяваме се, бъдещ губернатор на Калифорния.