Мими Лат - Адвокати и престъпници

— Татко, говори ли с Франклин по моя въпрос? — стисна слушалката тя.

— За бога, скъпа! — изрази протеста си той. — Джеймс д’Арси беше погребан едва вчера! Не е удобно…

— Вече три дни, откакто умря, татко!

— Моята малка нетърпеливка — изръмжа доброжелателно тексаският магнат. — Имай ми доверие, скъпа. Аз най-добре зная как и кога да повдигна този въпрос. Я кажи как мина погребението…

— Отлично — отвърна намусено тя. Не можеше да понася самочувствието на баща си, който винаги действаше така, сякаш единствен на света знае какво прави. Защо трябва да е толкова труден? Защо не разбира, че мястото на старши партньор във фирмата е от жизнено значение за нея?

— Кои присъстваха?

— Всички, включително вицепрезидентът. Питаха за теб и аз бях принудена да измислям причини за отсъствието ти.

— Благодаря ти, скъпа. Чувствах се ужасно, но нямаше начин да дойда… — Замълча, прочисти гърлото си и попита: — Да си чула нещо за причините, които са накарали Франклин да отложи своето оттегляне?

— Кейт твърди, че е временно, само за няколко седмици.

— А откъде знае това малката ти приятелка?

— От Чарлс Римън. Той е главен юрист на компанията на Д’Арси, а също и на фондацията. Тъкмо тук се крие част от проблема. Чарлс твърди, че главна причина за отлагането е допълнителната работа, която се е струпала върху фирмата след смъртта на Джеймс.

— Хм… Питам се дали това не означава, че Франклин ще предпочете да даде мястото на зет си, вместо на родния си син… Какво друго си чула?

— Повечето юристи във фирмата са убедени, че битката ще бъде между Чарлс и Диксън. Всичко ще се реши от гласа на Франклин…

Майлс Кънингам замълча. А когато проговори, в гласа му се долови презрение.

— Франклин се държи като страхливец. Един мъж винаги трябва да бъде на страната на сина си. Слушай сега какво мисля да сторя, захарче… След ден-два ще долетя при теб и ще уредя нещата на място.

— Благодаря, татко. Ти винаги си на моя страна. О, и още нещо…

— Да?

— Ще ми трябва помощта ти и в едно друго отношение. Ще ти обясня като се видим… — Една червеникава къдрица започна да се увива около пръста на Лорин.

— За какво става въпрос, скъпа?

— Искам да подкрепиш кандидатурата на една моя приятелка в предстоящите избори за областен прокурор.

— Откога започна да проявяваш интерес към политиката? — усмихна се Майлс Кънингам.

— От деня, в който Кейт реши да издигне кандидатурата си.

Детектив Боуър натисна звънеца на елегантната резиденция, намираща се малко встрани от имението на Д’Арси в Бел Ер. Вратата отвори прислужница в ослепително бяла униформа.

— Господин Уинтър ме очаква — рече Боуър и показа значката си.

— Оттук, моля — каза момичето и го въведе в сумрачен кабинет, обзаведен с канапе и фотьойли от тъмнозелена кожа. Господин Уинтър седеше в удобно кресло до прозореца с матирани стъкла и четеше книга.

— Радвам се, че приехте да се срещнете с мен у дома, детектив — вдигна глава той при влизането на Боуър. — Страхувам се, че събитията отпреди няколко дни доста ме поразтърсиха и едно посещение в полицейския участък едва ли щеше да ми се отрази благотворно.

— Сигурно — сви рамене Боуър, после си напомни да се държи по-любезно и смекчи тона си: — Да откриете трупа на съседа си по време на разходка, вероятно ви е разтърсило здравата.

— Така е — кимна Уинтър. — Бях излязъл да разходя кучето и изведнъж… Мисля, че вече споделих всичко, което си спомням.

— Може би е така — отвърна Боуър и спря поглед на слабото и невзрачно тяло на домакина. Преди да се пенсионира, този човек е бил изпълнителен директор на голяма международна компания. Оттеглил се, по собствените му думи, поради проблеми със сърцето. — Но често става така, че хората си спомнят някои подробности значително по-късно… Бих искал просто да чуя разказа ви още веднъж.

— Добре — кимна Уинтър и посочи един от зелените фотьойли срещу Боуър.

Детективът седна и с неудоволствие отбеляза, че панталонът му е станал още по-тесен. От утре минавам на диета, закани се той.

— Да започнем с колата. Сигурен ли сте, че беше бяла, а не бежова или, да речем, сива?

— Видях я под светлината на лампата и съм сигурен, че изглеждаше бяла — отвърна Уинтър. — Дадох ви част от номера й, вероятно сте успели да я откриете…

— Още не — поклати глава Боуър. — Хората си въобразяват, че е лесно, но на практика пътната полиция изпитва доста трудности да открие кола по част от регистрационния й номер. Понякога това отнема седмици и месеци. Все още ли твърдите, че въпросният автомобил е „Мустанг“ последен модел? В Лос Анджелис има няколко хиляди бели коли от тази марка…