Агата Кристи - Неочакваният гост

— Разбирам, сър. Благодаря ви, сър — отговори Ейнджъл и отново тръгна към вратата.

— Между другото — додаде инспекторът, — имало ли е посетители вчера в къщата? По-специално снощи.

Ейнджъл се замисли за момент, после лукаво го погледна.

— Не, доколкото си спомням, сър… засега — отговори той и излезе от стаята, затваряйки вратата зад себе си.

Инспектор Томас се върна на бюрото.

— Ако питаш мен — каза той тихо на сержанта, — този приятел не ми харесва. Няма за какво да се хвана, но не ми е симпатичен.

— Що се отнася до него, аз съм на същото мнение — отвърна Кадуолъдър. — Не е човек, комуто бих се доверил. Нещо повече, бих казал, че в онази катастрофа има нещо гнило. — Внезапно той осъзна, че инспекторът стои до него и бързо скочи от стола.

Инспекторът взе бележките, които си водеше Кадуолъдър и започна да ги преглежда.

— Чудя се дали Ейнджъл не знае нещо повече за снощи от това, което ни каза — започна той и изведнъж спря. — Хей, какво е това? „Мъгливо е ноември, но рядко през декември“, Това не е Кийтс, надявам се.

— Не — рече надуто сержант Кадуолъдър. — Това е Кадуолъдър!

Инспекторът бързо подхвърли бележника към Кадуолъдър, когато вратата се отвори и мис Бенет влезе вътре, затваряйки я внимателно зад себе си.

— Инспекторе — каза тя, — мисис Уоруик с нетърпение очаква да се срещне с вас. Малко е разтревожена… имам предвид възрастната мисис Уоруик — майката на Ричард. Тя не иска да си признае, но съм на мнение, че здравето й е силно разклатено, затова бъдете внимателен, моля ви! Ще се срещнете ли с нея сега?

— О, разбира се — отговори инспекторът. — Поканете я да влезе.

Мис Бенет отвори вратата и даде знак на мисис Уоруик, която влезе в стаята.

— Всичко е наред, мисис Уоруик — успокои я икономката, след което излезе, затваряйки вратата зад себе си.

— Добро утро, мадам — каза инспекторът.

Мисис Уоруик не отвърна на поздрава му, а премина направо към въпроса:

— Кажете ми, инспекторе — заповяда тя, — докъде стигнахте с разследването?

— Рано е още да се каже, мадам — отговори той. — Но бъдете сигурна, че правим всичко, което ни е по силите.

Мисис Уоруик седна на канапето и подпря бастуна си на една от страничните му облегалки.

— Този човек — Макгрегър — попита тя. — Виждали ли са го да се размотава наоколо? Забелязал ли го е някой?

— В момента събираме сведения — осведоми я инспекторът. — Засега обаче няма данни наблизо да се е навъртал непознат.

— Онова бедно момченце — продължи мисис Уоруик. — Искам да кажа, дето го прегази Ричард. Предполагам, че това е размътило мозъка на бащата. Научих, че навремето се е държал много агресивно и оскърбително. Навярно това е съвсем естествено. Но да го държи две години вече! Вижда ми се невероятно.

— Да — съгласи се инспекторът. — Две години са много време.

— Но той, разбира се, е шотландец — припомни си мисис Уоруик. — Името му е Макгрегър. Търпеливи и твърдоглави хора са тези шотландци!

— Наистина са такива — възкликна сержант Кадуолъдър, размишлявайки, без да се усети, на глас. — Няма по-впечатляваща гледка от шотландец, който разбира, че печели нещо — продължи той, но инспекторът бързо му хвърли строг, укорителен поглед и това го накара да замлъкне.

— Синът ви да е получавал заплахи? — попита инспектор Томас мисис Уоруик. — Писма? Или неща от този род?

— Не, сигурна съм, че не — отговори твърдо. — Ричард щеше да ни каже. Щеше да се изсмее над подобно нещо.

— Не би ги взел на сериозно, така ли? — подхвърли инспекторът.

— Ричард винаги се е присмивал над опасностите — каза мисис Уоруик. Тя изглеждаше горда със своя син.

— След онзи инцидент — продължи инспекторът — вашият син предлагал ли е някакво обезщетение на бащата?

— Естествено — отговори мисис Уоруик. — Ричард не беше подлец. Но му отказаха. Бих казала, по много унизителен начин.

— Несъмнено — промърмори инспекторът.

— Разбрах, че жената на Макгрегър била умряла — припомни си мисис Уоруик. — Момчето било всичко, което той имал на света. Голяма трагедия, наистина.

— Но според вас синът ви не е бил виновен? — попита инспекторът. Когато мисис Уоруик не отговори, той повтори въпроса си: — Попитах дали синът ви не е бил виновен.

Тя помълча известно време, преди да отговори.

— Чух ви.

— Сигурно не сте съгласна с това? — настоя инспекторът.

Мисис Уоруик смутено се размърда на мястото си, въртейки в ръце една от възглавничка.