Агата Кристи - Неочакваният гост

Инспектор Томас се подпря върху една от страничните облегалки на канапето, за да погледне Ейнджъл от друг ъгъл.

— Бяхте ли… — започна той, овладявайки нетърпението си, само за да бъде прекъснат от острия звън на телефона. Изчака сержант Кадуолъдър да го вдигне, но последният, изглежда, се беше унесъл с отворени очи, а устните му се движеха беззвучно, сякаш беше потънал в поетични размишления. Малко след това сержантът усети, че инспекторът го гледа и че телефонът звъни.

— Извинете, сър, но едно стихотворение е на път да се роди — заобяснява той, докато отиваше да вдигне телефона на бюрото. — Говори сержант Кадуолъдър — рече той, помълча, после додаде: — Ах, да, наистина. — След още една пауза се обърна към инспектора: — Полицията от Норич, сър.

Инспектор Томас взе слушалката от Кадуолъдър и седна на бюрото.

— Вие ли сте, Едмъндсън? — попита той. — Тук е Томас… Намерили сте го? Добре… Да… Калгари, да… Да… Да, лелята. Кога е умряла? О, преди два месеца… Да, разбирам… Осемнадесет, Тридесет и четвърта улица, Калгари. — Той нетърпеливо погледна Кадуолъдър и му направи знак да запише адреса. — Да… О, преди, така ли?… Да, бавно, ако обичате. — Той отново погледна сержанта многозначително. — Среден ръст — повтори после, — сини очи, тъмна коса и брада… Да, значи помните случая?… А, така ли? Сприхаво приятелче?… Да… Ще ми ги изпратите?… Да… Е, благодаря ви, Едмъндсън. Кажи ми вие самият какво мислите?… Да, да, знам какво е било съдебното решение, но какво смятате вие самият? А, така значи?… Един-два пъти преди това?… Да, разбира се, че само допускате… Добре. Благодаря.

Той постави слушалката и се обърна към сержанта:

— Е, получихме някои сведения за Макгрегър. Изглежда, когато жена му умряла, напуснал Канада, за да дойде пак в Англия и да остави детето си при една леля на жена му, която живеела в Северен Уолшъм, защото точно намерил работа в Аляска и не можел да вземе момчето със себе си. Явно е бил страшно разстроен от смъртта на детето и се кълнял наляво и надясно, че ще си отмъсти на Уоруик. Това не е необичайно при подобен род инциденти. Както и да е, върнал се е пак в Канада. Разбрали са къде живее и ще пратят телеграма до Калгари. Лелята, у която е щял да остави детето, умряла преди два месеца. — Изведнъж той се обърна към Ейнджъл: — Предполагам, че сте работили тук по това време, нали, Ейнджъл? Когато е станала катастрофата, при която е загинало момчето в Северен Уолшъм?

— О, да, сър — отговори Ейнджъл. — Много добре си спомням.

Инспекторът стана от бюрото, прекоси стаята и отиде при камериера. Виждайки, че столът на бюрото е свободен, сержант Кадуолъдър побърза да се възползва от възможността да седне.

— Какво точно се е случило? — попита инспекторът Ейнджъл. — Разкажете ми за този инцидент.

— Мистър Уоруик карал по главната улица и едно момченце изскочило от някаква къща — каза Ейнджъл. — Или май беше странноприемница. Да, мисля, че беше странноприемница. Мистър Уоруик нямало как да спре колата. Прегазил го, преди да успее да стори каквото и да било.

— Карал е много бързо, нали? — попита инспекторът.

— О, не, сър. На следствието се установи съвсем точно. Мистър Уоруик се е движел в рамките на разрешената скорост.

— Знам, че той така е казал — забеляза инспекторът.

— Било е чистата истина, сър — настоя Ейнджъл. — Сестра Уорбъртън, медицинска сестра, която навремето работеше за мистър Уоруик, също е била в колата и потвърди думите му.

Инспекторът отиде до другия край на канапето.

— И тя случайно да е видяла колко показва километражът? — запита той.

— Смятам, че сестра Уорбъртън няма начин да не го е видяла — отговори сдържано Ейнджъл. — Преценила, че се движели с около петдесет километра в час. Мистър Уоруик беше напълно оправдан.

— Но бащата на момчето не е бил съгласен с това? — попита инспекторът.

— Предполагам, че това е съвсем естествено, сър — гласеше коментарът на Ейнджъл.

— Беше ли пил мистър Уоруик?

Отговорът на камериера прозвуча уклончиво:

— Мисля, че чаша шери, сър — той размени поглед с инспектор Томас.

После инспекторът отиде до френския прозорец, извади носна кърпа и си издуха носа.

— Е, мисля, че засега толкова стига — каза той на камериера.

Ейнджъл стана и отиде до вратата. След моментно колебание се върна обратно.

— Извинете, сър — каза той. — Мистър Уоруик с неговия пистолет ли е бил застрелян?

Инспекторът се обърна към него.

— Предстои да разберем — отбеляза той. — Този, който го е застрелял, се е сблъскал с мистър Старкуедър, който пък е идвал към къщата да търси помощ за заседналата си кола. При сблъсъка човекът е изтървал пистолет. Мистър Старкуедър го взел — ето го там. — Той посочи към оръжието на масата.