Агата Кристи - Паяжината

— Наистина се извинявам, мисис Хейлшъм-Браун — рече той, — но все пак е извънредно странно, нали разбирате.

— Защо? Какво искате да кажете? — попита Клариса докато прибираше документа в чекмеджето.

— Ами веднъж — започна инспекторът — една дама и един джентълмен бяха дошли в този край с препоръка да разгледат къщата. Случи се така, че дамата загубила една своя много ценна брошка някъде в този район. Отби се в полицейското управление да даде описанието й и случайно спомена за тази къща. Каза, че собствениците искали абсурдно висока цена. Тя смяташе, че осемнадесет гвинеи седмично за къща в провинцията, отдалечена на километри от другите, било направо нелепо. И аз си помислих същото.

— Да, това е странно, много странно — съгласи се Клариса и му се усмихна приятелски. — Сега разбирам вашето недоверие. Но може би вече ще повярвате и на другите неща, които казах.

— Не се съмнявам в сегашния ви разказ, мисис Хейлшъм-Браун — успокои я инспекторът. — Обикновено разбираме веднага, когато казват истината. Знаех също така, че навярно е съществувала много сериозна причина, поради която трима джентълмени ще скалъпят толкова вятърничава история около укриването на един труп.

— Не бива да ги корите твърде много, инспекторе — примоли се Клариса. — Вината е моя. Аз бях много настоятелна.

Съзнаващ силата на чара й, инспекторът отвърна:

— А, не се и съмнявам. Но все още не разбирам кой е телефонирал в управлението, за да съобщил за убийството.

— Да, наистина е много чудно! — каза стреснато Клариса. — Съвсем бях забравила за това.

— Очевидно не сте били вие — изтъкна инспекторът, — а също така не е бил някой от тримата джентълмени…

Клариса поклати глава.

— Дали пък не е бил Елгин? — почуди се тя. — Или може би мис Пийки?

— Не мисля, че е възможно да е мис Пийки — отговори инспекторът. — Тя просто не е имала откъде да знае, че трупът на Костело е тук…

— Питам се дали наистина е така — каза замислено Клариса.

— В края на краищата, когато открихме трупа, изпадна в истерия — припомни й инспекторът.

— О, дреболия. Всеки може да го изиграе — непредпазливо отбеляза Клариса. Инспекторът й хвърли подозрителен поглед, на който тя побърза да отговори с възможно най-невинна усмивка.

— Все пак мис Пийки не живее в къщата — отбеляза инспекторът, — а във вилата, която се намира в парка.

— Но би могла да е в къщата — каза Клариса. — Тя, видите ли, има ключове за всички врати.

Инспекторът поклати глава.

— Не, на мен ми се струва по-вероятно Елгин да се е обадил — рече той.

Клариса се приближи до него и се усмихна притеснено.

— Нали няма да ме пратите в затвора? — попита тя. — Чичо Роли каза, че бил сигурен, че няма да го направите.

Инспекторът я изгледа строго.

— Добре е, че променихте разказа си навреме и ни казахте истината, мадам — сурово отбеляза той. — Но ако позволите да ви посъветвам, мисис Хейлшъм-Браун, добре е да се свържете с адвоката си възможно най-скоро и да му предоставите съответните факти. Междувременно аз ще наредя признанието ви да бъде отпечатано на машина и след като ви бъде прочетено, може би ще бъдете така добра да го подпишете.

Клариса се накани да му отговори, когато вратата откъм преддверието се отвори и влезе сър Раулънд.

— Повече не можах да издържа — оправда се той. — Сега всичко наред ли е, инспекторе? Разбрахте ли каква беше нашата дилема?

Клариса се приближи до своя опекун, преди той да успее да продължи.

— Роли, скъпи — поздрави го тя и го хвана за ръката. — Направих самопризнание и полицията… всъщност мистър Джоунс… ще го напечата на машина. После ще трябва да го подпиша и това е. Казах им всичко.

Инспекторът отиде да поговори с полицая, а Клариса пак се обърна към сър Раулънд:

— Казах им как съм си помислила, че е крадец — тя наблегна на думата, — и как съм го ударила по главата… — Когато сър Раулънд тревожно я погледна и се накани да каже нещо, тя бързо закри устата му с ръка, за да му попречи да говори. После продължи енергично: — Сетне им казах, че крадецът се е оказал Оливър Костело и че аз съм се озовала в ужасно неприятно положение, заради което съм ви позвънила и как непрестанно съм ви умолявала, докато накрая вие сте се предали. Сега виждам колко неправилно съм постъпила…

Инспекторът се обърна пак към тях и Клариса успя навреме да махне ръката си от устата на сър Раулънд.

— Но когато това се случи — каза тя, — бях се вцепенила от страх и смятах, че ще е по-добре за всички… за мен, Хенри и дори Миранда, ако открият Оливър в Марсдън Ууд.