Агата Кристи - Паяжината

— В резултат на което се забъркахте в хубава каша — изтъкна сър Раулънд. — Ще бъдете съдена за непредумишлено убийство, доколкото разбирам.

— Ще кажа, че е станало при самозащита — уверено отвърна Клариса.

Преди сър Раулънд да успее да отговори, Хюго и Джереми влязоха откъм преддверието. Хюго отиде до масата за бридж, като измърмори:

— Жалка полиция! Само ни размотават цяла вечер. Сега пък взели, че загубили и трупа!

Джереми затвори вратата след него, после отиде до табуретката и си взе един сандвич.

— Дяволска работа, казвам аз! — заяви той.

— Направо е невероятно! — рече Клариса. — Цялата тази история е невероятна! Трупа го няма, а ние все още не знаем кой се е обадил на полицията и им е казал, че тук е станало убийство.

— Ами сигурно е бил Елгин — предположи Джереми, седна на една от облегалките на канапето и започна да яде сандвича си.

— Не, не — Хюго не беше съгласен. — Аз бих казал, че е била онази жена — Пийки.

— Но защо? — попита Клариса. — Защо някой от тях ще прави такова нещо и няма да ни каже? Просто няма смисъл.

Мис Пийки подаде глава през вратата и се огледа съзаклятнически.

— Хей, чисто ли е на хоризонта? — попита тя, после, затваряйки вратата, с бодра крачка влезе в стаята. — Не се ли навъртат ченгета наоколо? Плъпнали са навсякъде.

— Заети са с претърсване на къщата и двора — информира я сър Раулънд.

— Защо? — попита мис Пийки.

— Заради трупа — отговори сър Раулънд. — Изчезнал е.

Мис Пийки се разсмя с характерния си гръмовен глас.

— Ама че майтап! — провикна се тя. — Изчезнал труп значи?

Хюго седна до масата за бридж, огледа стаята и отбеляза, без да се обръща специално към някого:

— Кошмар. Всичко това е някакъв отвратителен кошмар!

— Съвсем като на кино, а, мисис Хейлшъм-Браун? — подхвърли мис Пийки и пак гръмко се разсмя.

Сър Раулънд се усмихна на градинарката.

— Надявам се, че вече сте по-добре, мис Пийки? — попита любезно той.

— О, добре съм — отговори тя. — Аз съм доста издръжлива, да знаете. Само малко се постреснах, като отворихме онази врата и намерихме вътре труп. Трябва да призная, че за момент ми се повдигна.

— Чудех се — тихо рече Клариса — дали не знаехте, че той е вътре.

Градинарката втренчи поглед в нея.

— Кой? Аз?

— Да. Вие.

Хюго се обади отново, обръщайки се към всички и към никого:

— Не се връзва! Защо ще задигат трупа? Всички знаехме, че има труп. Знаехме кой е и прочие. Просто е безсмислено. Защо не оставиха проклетото нещо, където си беше!

— О, не бих казана, че е безсмислено, мистър Бърч — обърна се мис Пийки към Хюго, като се наведе към него над масичката за бридж. — Труп трябва, нали разбирате. Habeas corpus 2 2 Касае се за законово постановление в английския наказателен кодекс, според което човек не може да бъде задържан без обвинение, а в случая, тъй като труп липсва, не може да се отправи такова. — Б.пр. и прочие. Помните ли? Трябва да има труп, за да бъде предявено обвинение в убийство към някого. — Тя се обърна към Клариса: — Затова да не ви е грижа мисис Хейлшъм-Браун! — успокои я мис Пийки. — Всичко ще се оправи.

Клариса втренчено я погледна.

— Какво искате да кажете?

— Тази вечер цялата съм в слух — каза й градинарката. — Не съм лежала през цялото време в спалнята за гости. — Тя огледа всички присъстващи. — Никога не ми е харесвал този Елгин, нито жена му, подслушват зад вратите и тичат да разправят на полицията разни истории за изнудване.

— Значи сте чули? — попита учудена Клариса.

— Моето мото е „Жени, поддържайте се една друга!“ — заяви мис Пийки и погледна Хюго. — Мъже! — изсумтя тя. — Никаква поддръжка за тях. — После седна до Клариса на канапето. — Не успеят ли да намерят трупа, скъпа — заобяснява мис Пийки, — не могат да повдигнат обвинение срещу вас. И ако питате мен, щом това животно ви е изнудвало, много добре сте направили, че сте му разбили главата и сте се отървали от него.

— Но аз не съм… — немощно започна Клариса, само за да бъде прекъсната от мис Пийки.

— Чух като разказахте всичко на инспектора — уведоми я градинарката. — И ако не беше това слухтящо и дебнещо зад вратите човече — Елгин, вашата историйка щеше да изглежда съвсем наред. Напълно правдоподобна.

— За каква историйка говорите? — почуди се гласно Клариса.

— Дето уж сте го взели за крадец. Именно моментът с изнудването дава друга насока на нещата. Затова си помислих, че може да се направи само едно нещо — продължи градинарката. — Да се отървем от трупа и да оставим полицията да тича след вятъра.