Агата Кристи - Паяжината

Сър Раулънд отстъпи назад като зашеметен, без да може да повярва на ушите си, докато мис Пийки самодоволно огледа присъстващите.

— Отлично свършена работа, макар да не е редно аз да го казвам — похвали се тя.

Джереми скочи очарован.

— Да не искате да кажете, че тъкмо вие сте преместили трупа? — попита невярващо той.

Сега вече всички погледи бяха отправени към мис Пийки.

— Нали сме приятели? — попита тя, като ги гледаше. — Затова и изплюх камъчето. Да — призна тя, — аз преместих трупа. — Мис Пийки потупа джоба си. — И заключих вратата. Имам ключове за всички стаи в тази къща, така че не беше проблем.

Удивена, Клариса я гледаше втренчено с отворена уста.

— Но как? Къде… преместихте трупа? — ахна тя.

Мис Пийки се наведе напред и прошепна съзаклятнически:

— Леглото в стаята, в която бях. Нали знаете онова с балдахина. В горната му част, точно под дългата валчеста възглавница. Сетне оправих леглото и легнах отгоре му.

Поразен, сър Раулънд седна до масичката за бридж.

— Но как качихте тялото дотам? — попита Клариса. — Та вие сама не бихте могли да го помръднете.

— Ще се изненадате — весело рече мис Пийки. — С добрия стар противопожарен екскаватор. Преметнах го през рамо. — Тя показа с жест как го е направила.

— Ами ако се бяхте сблъскали с някого на стълбището? — попита сър Раулънд.

— Да, ама не се сблъсках — отговори мис Пийки. — Полицията беше тук с мисис Хейлшъм-Браун. Вие тримата бяхте в трапезарията. Затова не изтървах удобния случай, нито пък трупа, разбира се, пренесох го през преддверието, заключих отново библиотеката и го качих нагоре по стълбите до стаята.

— Това е направо нечувано! — ахна сър Раулънд.

Клариса скочи на крака.

— Но той не може вечно да стои под възглавницата! — заяви тя.

Мис Пийки се обърна към нея.

— Няма, разбира се, че няма вечно да стои там, мисис Хейлшъм-Браун — призна тя. — Но за двадесет и четири часа нищо няма да му стане. Дотогава полицията ще е приключила с къщата и двора и ще тръгне из полята.

Тя огледа смаяните си слушатели.

— Вече умувах как оттук нататък да се отървем от него — продължи тя. — Съвсем случайно тази сутрин изкопах в градината една хубавичка дълбока яма за садене на благовонно секирче. Е, ще заровим трупа там и отгоре му ще спретнем две хубави лехи с благовонно секирче.

Напълно загубила дар слово, Клариса се строполи върху канапето.

— Страхувам се, мис Пийки — рече сър Раулънд, — че копаенето на гробове отдавна е излязло от рамките на частната инициатива.

Градинарката се разсмя весело, когато чу това.

— Ох, мъже! — извика тя и размаха пръст към сър Раулънд. — Все държите на благоприличието. Ние жените сме далеч по-здравомислещи. — Тя се облегна на канапето и се обърна към Клариса: — Можем да се справим дори с убийство. Нали, мисис Хейлшъм-Браун?

Хюго изведнъж скочи на крака.

— Това е абсурдно! — извика той. — Клариса не го е убила. Не вярвам и на една дума!

— Добре де, ако не го е убила тя — попита живо мис Пийки, — тогава кой?

В този момент в стаята откъм преддверието влезе Пипа, която беше облечена в нощница, беше замаяна от сън, прозяваше се, а в ръцете си държеше стъклен поднос с шоколадов мус и лъжичка. Всички се обърнаха и впериха погледи в нея.

Стресната, Клариса скочи на крака.

— Пипа! — извика тя. — Защо не си в леглото?

— Събудих се и затова слязох долу — отговори между две прозевки Пипа.

Клариса я отведе до канапето.

— Страшно съм гладна — оплака се Пипа и отново се прозя. Тя седна, вдигна поглед към Клариса и й каза с укор: — Ти каза, че ще ми донесеш това горе.

Клариса взе от Пипа чинията с шоколадовия мус, сложи я на табуретката и после седна на канапето до детето.

— Мислех, че спиш, Пипа — обясни тя.

— Спях — каза й Пипа и за пореден път отвори широко уста за прозявка. — После изведнъж ми се стори, че в стаята влезе някакъв полицай и ме погледна. Аз сънувах кошмар и се събудих. И понеже бях гладна, реших да сляза долу.

Тя потръпна, огледа присъстващите и продължи:

— Освен това помислих, че беше наистина.

Сър Раулънд дойде и седна на канапето от другата страна на Пипа.

— Кое ти се стори, че беше наистина, Пипа? — попита я той.

— Ужасният сън с Оливър — отговори Пипа и пак потръпна, като си спомни.

— И какъв беше този сън с Оливър, Пипа? — попита тихо сър Раулънд. — Разкажи ми го.

С притеснен вид Пипа извади една малка восъчна фигурка от джоба на нощницата си.