Рекс Стаут - Червената кутия

— Кой вид сладки неща предпочитате?

— Захаросани плодове. Обичам и орехи.

— Вие сте свалили капака на кутията, нали? Какъв цвят беше той?

— Кафяв. Златистокафяв.

— Каква марка бяха бонбоните? Какво пишеше на капака?

— Чакайте… Асортимент или асорти — нещо подобно.

— Нещо подобно! — сухо каза Улф. — Да не би да твърдите, че не си спомняте надписа на капака?

— Боже мой… не. Странно е… А си мислех…

— Аз също. Вие гледате, сваляте капака, малко по-късно го слагате обратно, като знаете, че кутията съдържа силна отрова, и дори не проявявате любопитство…

— Момент, ако обичате! Моли лежеше мъртва на пода, стаята беше пълна с хора, а аз търсех господин Макнейр, за да му предам кутията. Тази кутия изгаряше пръстите ми и ви уверявам, че ми идеше наум всичко друго, но не и да проявявам любопитство. Наистина все пак е странно, че не съм видяла надписа.

Улф кимна с глава.

— Виждате, сър, как стоят нещата — обърна се той към Лю Фрост. — Какъв извод ще направим от разговора с госпожица Мичъл? Трябва ли да се мисли, че тя лъже умело, като твърди, че не е видяла надписа на капака, или е напълно възможно това да й е убягнало? Друг пример: вашата братовчедка. Ваш ред е, госпожице Фрост. Обичате ли сладки неща?

— Това необходимо ли е, Лю? — обърна се тя към братовчед си.

Фрост почервеня. Понечи да отговори, но Улф го изпревари:

— Госпожица Мичъл издържа. Вярно е, че тя има здрави нерви.

— Моите също са в отлично състояние — заяви Хелън, като гледаше Улф право в очите. — Но този метод ме… О! Каквото и да е. Да, обичам сладки неща. Предпочитам карамел и тъй като трябва да пазя линия, ям само от него.

— Какъв карамел? Шоколадов? Лешников?

— Всякакъв. Обичам да дъвча карамел, това е всичко.

— Сама ли си го купувате?

— Не. Не става нужда. Братовчед ми познава вкусовете ми. Изпраща ми кутии от Карлати. Прекалено много. Принудена съм да раздавам по-голямата част от тях.

— Много ли обичате карамел?

— Много — съгласи се тя.

— Трудно ви е да откажете, когато ви предлагат?

— По принцип — да.

— През онзи понеделник работихте много, нали? Бяхте уморена? Обядвахте набързо?

— Да.

— Защо тогава, след като Моли ви е предложила карамел, вие сте й отказали?

— Тя не ми предложи карамел. В онази кутия нямаше… — Тя млъкна внезапно, погледна крадешком братовчед си и се обърна пак към Улф: — Искам да кажа, че предположих…

— Предположихте? — попита той с внезапно променен глас.

— Не. Не знам.

— Госпожица Мичъл каза, че вие не сте се докосвали до кутията. Били сте пред огледалото и сте оправяли прическата си. Дори не сте я погледнали. Вярно ли е?

— Да.

— Госпожица Мичъл каза, че след като е затворила кутията, я е предала на господин Макнейр. Вярно ли е?

— Не знам. Аз… аз не обърнах внимание.

— Не, естествено, като се имат предвид обстоятелствата. Поглеждали ли сте в кутията от момента, в който господин Макнейр я е взел, до момента, в който е попаднала в ръцете на полицията. Да или не?

— Не, не съм.

— Последен въпрос, госпожице Фрост, който ще допълни показанията ви. Сигурна ли сте, че не знаете какво пишеше на капака? Не става ли въпрос за марка, която ви е позната?

— Нямам представа.

Улф въздъхна и се облегна назад. Взе последната бутилка, напълни чашата си и се загледа в пяната. Всички мълчаха. Гледаха го как пие. Той остави чашата си и се обърна към клиента ни:

— Ето, господин Фрост — изрече спокойно. — Ето как един кратък разговор може да доведе до неочаквани открития. От показанията на братовчедка ви се разбира, че тя не е виждала кутията, след като госпожица Лок я е „отмъкнала“. Не й е известна марката и следователно нищо не може да знае за съдържанието. Но въпреки това твърди със сигурност, че в кутията не е имало карамел. Заключение: видяла е какво има в кутията в определен момент, преди госпожица Лок да я вземе. Това, сър, е обикновена дедукция. Това имах предвид, когато ви казах, че трябва да се срещна с всички, които са присъствали тук миналия понеделник.

Лю Фрост изгледа ядосано шефа и изкрещя:

— Какво говорите? Братовчедка ми…

— Дедукция, господин Фрост. Чисто и просто.

Хелън, много бледа, гледаше унило. Отвори уста, за да заговори, но Телма Мичъл я изпревари:

— Тя не каза, че знае, че не е имало карамел в кутията. Тя каза…

Улф вдигна ръка.

— Показвате вярност, която ви прави чест, госпожице Мичъл, но мисля, че най-напред трябва да сте вярна на жертвата. Господин Фрост ме домъкна тук във връзка с убийството на Моли Лок. Той помоли за услугите ми, за да разбера как и защо това се е случило. Така ли е, господин Фрост?