Рекс Стаут - Червената кутия

Кимнах.

— И какво от това? Може би е сгодена.

— Нищо не знам за това. Тези диаманти не й отиват. Имам усет за аномалиите. Характерът на госпожица Фрост, нейната резервираност — дори като се имат предвид особените обстоятелства — са несъвместими с диаманти. Освен това враждебността на господин Макнейр към нас е колкото неприятна, толкова и странна, въпреки че е ясно, че той мрази Лъвлин Фрост. Защо съществува тази омраза? По-ясна е причината, поради която този странен израз „братовчеди по права линия“ е толкова близък на Фрост: това е термин, който дава възможност за широк коментар… Братовчеди по права линия са децата на две сестри или на двама братя, докато обикновени братовчеди са тези, чиито родители са брат и сестра. В някои страни братовчедите по права линия не могат да сключват брак, докато това е позволено на обикновените братовчеди. Явно е, че Фрост е добре осведомен по въпроса… Може би никоя от тези аномалии няма връзка със смъртта на Моли Лок, но все пак трябва да им се обърне внимание. Надявам се, че не ти досаждам, Арчи. Говоря най-вече за да ти попреча да шумолиш с хартиите, което много ме дразни. Звъни се. Това е нашият клиент: защото той все още е наш клиент, независимо от това, което си мисли.

Фриц се появи и съобщи за господин Фрост.

Лю влезе стремително, но движенията му бяха по-спокойни от погледа: личеше си, че кипи вътрешно. Той почти изтича до бюрото на Улф и заговори като човек, който закъснява за среща:

— Можех да ви обясня по телефона, господин Улф, но предпочитам да разговаряме на живо. Изгубих самообладание и се държах като хлапак. Държа да се извиня.

Той протегна ръка на Улф, който го гледа отдолу нагоре, докато срещна погледа му. Фрост се изчерви силно, но продължи:

— Не би трябвало да ми се сърдите. Избързах. Трябва да разберете нещо — Хелън, братовчедка ми, е разстроена. Дали е казала нещо или не, няма значение. Разговарях с нея обаче и съм съгласен, че не трябваше да се намесвам. Следователно, благодарен съм ви за това, което сторихте дотук. Много любезно беше от ваша страна, че отидохте там, след като по принцип не излизате от къщата си… Съгласете се, че се получи недоразумение, и ми кажете, моля ви, колко ви дължа за всичко.

Той млъкна и се усмихна последователно на Улф и на мен като продавач, който се опитва да продаде празно чекмедже.

— Седнете, господин Фрост — каза Улф.

— Щом вие желаете… Само докато подпиша чека.

Той седна накрая на стола, бръкна в джоба си и извади химикалка и чекова книжка.

— Колко?

— Десет хиляди долара.

— Какво? — извика смаяно той.

— Десет хиляди долара — повтори Улф. — Тази цифра е добра, като се има предвид възложената ми задача: половината, за да разреша проблема около смъртта на Моли Лок, и другата половина — за да измъкна братовчедка ви от неприятното положение.

— Но вие не свършихте нито едното, нито другото. Вие сте луд! — извика Фрост с присвити от гняв очи. — Да не си мислите, че ще ме принудите! Вие не…

— Десет хиляди долара — подхвърли сухо Улф. — И ще почакате тук, докато от банката потвърдят чека.

— Вие сте луд! Първо, не притежавам такава сума. А дори и да имах десет хиляди долара по сметката си, какво значи това? Шантаж? Ако това е вашият обичаен метод…

— Моля ви, господин Фрост. Сигурно имате някои добри качества, но притежавате и цял куп лоши навици. Първият е, че за вас думите са като камъни, които хвърляте по главите на хората, за да ги зашеметявате. Би трябвало да промените това ваше виждане. Вторият е детинското безразсъдство, с което се хвърляте с главата напред в действие, без дори да се замисляте. Преди да наемате услугите ми за започване на разследване, би трябвало да помислите по въпроса, а позволете да ви го кажа — вие си отрязахте пътя, като ме принудихте да извърша това безразсъдно и налудничаво пътуване до Петдесет и втора улица. Тогава трябва да го заплатите. Ние сме свързани с договор — аз съм длъжен да направя разследване, а вие — да ми платите. Но когато в един момент поради лични съображения договорът вече не ви устройва, вие нахълтвате в кабинета ми и ме удряте с думи като шантаж. Абсурд! Това е безочие на разглезено дете!

Той си наля бира и отпи. Лю Фрост го гледаше втренчено.

— Но, господин Улф — каза накрая, — аз не развалям договора! Питам ви само, ако спрем дотук, колко ви дължа?

— И аз ви отговорих.

— Но аз нямам десет хиляди долара, пак ви повтарям! Без съмнение ще успея да събера тази сума за една седмица. Но, велики Боже, за два часа работа…