Рекс Стаут: Червената кутия

Инспекторът дръпна дълбоко от пурата си.

— Виждате ли, сигурен съм, че до никъде няма да стигнем, ако не установим най-напред мотива за тези престъпления. Това беше и вашата теория — отговорът на загадката се намира в червената кутия. Тогава? Ако предположим, че Дъдли Фрост е похарчил парите на малката, за какво му е да убива Макнейр и Жебер? Лю и братовчедка му нямат приемлив мотив. Що се отнася до госпожа Фрост, знаем, че от много отдавна е давала пари на Жебер. Тя обяснява, че това е стар дълг към него. И тъй като той е мъртъв, тя може да твърди каквото си иска. Може би става въпрос за шантаж, който датира от много отдавна, но във връзка с какво? И каква е ролята на Макнейр във всичко това? Защото именно Макнейр беше убит пръв.

Крамър се наведе напред, изтръска пепелта от пурата си в пепелника и продължи:

— Накратко, не съм напреднал особено от вторник, когато дойдох да ви кажа, че нищо не разбирам. Единствената разлика е, че днес има два трупа повече. Казах ви, този случай не е за мен. Преди малко при прокурора всички се кълняха, че ще ви смажат без мен. Ако знаехте какво казах на Фрисби! Знаете ли защо промених тона от вчера? Защото Жебер беше убит, а вие продължавате да имате клиентка. Вече не мисля, че червената кутия е у вас.

Той млъкна, Фриц влезе и като добре обучен прислужник се поклони пред Улф:

— Господин Морган иска да ви види, сър.

Улф кимна, а страните му поруменяха едва забележимо. Това не бях го виждал от много отдавна.

— Много добре, Фриц — прошепна той. — Покани го да влезе. Нямаме тайни от господин Крамър.

Фриц излезе, а Сол Панцър се показа на вратата. Той влезе и аз го загледах внимателно. Изглеждаше уморен, но не отчаян. В ръката си носеше малък пакет, увит в кафява хартия. Пакетът беше с големината на кутия за пури.

— Е? — попита шефът, като повдигна вежди.

— Готово, сър — отговори Сол.

— Съдържанието в ред ли е?

— Да, сър. Точно както казахте. Това, което ме забави…

— Няма значение. Ти си тук и всичко е наред. Арчи, сложи пакета в сейфа. Това е всичко засега, Сол.

Взех пакета и го прибрах в сейфа. Предметът беше твърд, но лек. Сол си тръгна. Улф се облегна удобно, затвори очи и въздъхна.

— Господин Крамър — каза той полугласно, — сега можем да поговорим по работа. Часът е дванайсет и четирийсет и ние ще обядваме след двайсет минути. Можете ли да съберете в два часа всички от семейство Фрост тук, в този кабинет? Ако е възможно, ще ви съобщя отговора на загадката. Ще ми бъде необходим около час.

Крамър потри брадичката си с ръката, с която държеше пурата, пепелта падна на панталона му, но той не й обърна внимание. Гледаше само Улф:

— Един час, казвате — произнесе след малко.

— Може би малко повече, но не мисля.

— Не мислите! Кажете ми какво има в този пакет, който Гудуин прибра в сейфа?

— Нещо, което ми принадлежи. О, не! Сега пък защо се ядосвате? Поканих ви да чуете обяснението на смъртта на Моли Лок, на Макнейр и на Жебер. Бих могъл на ваше място да поканя журналисти или пък господин Морли, заместник-прокурора. Не сте разумен, сър. Аз сърдя ли се, когато на вас ви върви? В два часа с цялото семейство Фрост. Да или не?

Крамър стана. Погледът му се насочи към сейфа.

— Това е червената кутия, нали? Кажете ми.

— В два часа — каза Улф, като клатеше глава.

— Добре, но ще ви дам един съвет. Гледайте да не се провалите.

Тъкмо ставахме от масата, когато в два часа, придружени от инспектор Крамър и Пърли Стъбинс от криминалния отдел, всички членове на семейство Фрост позвъниха на вратата. Отидох да ги посрещна и ги въведох направо в кабинета.

Седнал зад бюрото си, Улф прие посетителите с леко кимване. Бях приготвил столовете и показах на всеки къде да седне. Хелън бе до Улф, от дясната й страна седеше Крамър, а до него Лю. Чичо Дъдли бе настанен недалеч от мен, за да мога да се намеся, ако се наложи, и госпожа Фрост — от другата страна на Дъдли, в големия кожен фотьойл, който обикновено стои близо до глобуса. Всички изглеждаха повече или по-малко уморени. Подутите очи и сивкавият тен на Лю бяха последици от ужасния ефект на нитробензола. Госпожа Фрост, облечена в черна рокля, бе бледа и спокойна. Хелън, облечена с тъмен костюм и подходяща шапка, скръсти нервно ръце веднага щом седна и се загледа напрегнато в Улф. А Дъдли се въртеше на стола си и оглеждаше всички подред. Улф се приведе напред и каза тихо на Крамър:

— Вашият колега, господин Крамър… Може ли да почака в кухнята?