Рекс Стаут: Червената кутия

— Не — поклати глава тя. — Няма да отида. Преди малко казахте, по повод убийството на Перен… защото е бил убит, нали?

— Без съмнение. Умрял е СТРАСТНО. Повтарям израза, защото ми харесва. Ако той ви говори нещо, толкова по-добре. Това ще ви подготви за неприятното разкритие. За момента последвайте съвета ми и идете да преспите у някоя приятелка. Не че съществува някаква опасност за вас, ако се приберете вкъщи, но полицията сигурно вече е там и рискувате да спите лошо.

— Не — повтори тя. — Предпочитам да се прибера вкъщи. Но, моля ви, господин Улф, кажете ми, ако знаете…

Телефонът иззвъня и я прекъсна. Вдигнах слушалката.

— Гудуин? Тук е инспектор Крамър. Имам само един въпрос. Хелън Фрост там ли е?

— Кой? Хелън Фрост?

— Много добре ме чу.

— Защо да е тук? Къщата ни не е нощен приют. Изчакайте една минута, мисля, че господин Улф има въпрос към вас.

Закрих слушалката с длан и се обърнах към шефа:

— Инспектор Крамър пита дали госпожица Фрост е тук.

Улф повдигна леко рамене и не отговори.

— Разбира се — обади се Хелън. — Кажете му, че съм тук.

Отново се обърнах към Крамър:

— Оказа се, че господин Улф няма какво да ви пита. Но ако преди малко питахте за госпожица Хелън Фрост, трябва да ви кажа, че току-що я забелязах на съседния стол.

— Някой ден, Гудуин, с удоволствие ще ти разбия физиономията. Искам да видя Хелън Фрост у тях, и то веднага.

— Ще я доведа.

— Кога?

— Веднага. Незабавно. Тутакси.

Затворих и се обърнах към нашата клиентка:

— Той е у вас с цялата си банда. Тръгваме ли? Ако искате, ще му кажа, че съм късоглед и на стола е бил някой друг.

Хелън стана, залитна леко, но се съвзе много бързо.

— Благодаря ви — обърна се към Улф. — Ако наистина нямате какво да ми кажете, ще се прибера вкъщи.

— Съжалявам, госпожице Фрост. Нищо не мога да ви кажа сега. Може би утре. Не се сърдете на инспектор Крамър, той просто си върши работата. Лека нощ.

Докарах колата от гаража. Когато Хелън се настани до мен, посъветвах я да се облегне назад, да затвори очи и да диша дълбоко. Докато карах, се упреквах, че така бързо си бях тръгнал от църквата. Само като си помисля, че можех да бъда на първия ред на престъплението! Нямах късмет.

Посещението ми у Фростови бе кратко. Хелън ми подаде ключа от входната врата и веднага се озовахме в прегръдките на полицай, който пазеше там.

Той изчезна, но скоро се върна, а след него ситнеше Крамър. Инспекторът беше угрижен и кисел.

— Добър вечер, госпожице Фрост — каза той. — Последвайте ме, моля.

— Майка ми тук ли е? А братовчед ми?

— Всички са тук. Добре, Гудуин, благодаря. Лека нощ.

— Не ми се спи — отвърнах аз. — Бих могъл да се свия в някой ъгъл, без да преча на никого.

— Можеш също така да си обереш крушите, без да попречиш на някого. И точно това ще направиш.

Беше излишно да настоявам. Обърнах му гръб и се поклоних на нашата клиентка:

— Лека нощ, госпожице Фрост.

Ченгето пред вратата ме изгледа въпросително.

— Хайде, приятел — казах му. — Върши си добре работата.

Отвори ми вратата.

На следващия ден, събота, още в осем часа бях готов и очаквах евентуалните инструкции на Улф. Със същия успех можех да остана в леглото, защото в къщата не се забелязваше никакъв признак на професионална активност. Дори и телефонът мълчеше.

В девет бях в кухнята и си отмъщавах за бездействието на четири яйца в препържено масло, придружени с цял куп препечени филийки. Измитах репортажите от вестниците по повод смъртта на Перен Жебер. Хватката беше съвсем нова за мен. Като е влизал в колата си, той е блъснал с глава съд с отрова, закрепен за тавана точно над мястото на шофьора. Течността се е изляла върху него и предимно на тила му. Каква е била отровата, никой не споменаваше. Реших да се задълбоча в учебника по токсикология. Знаех само две или три вещества, способни да предизвикат такъв фатален резултат, и то най-вече при външно приложение.

Малко след девет Сол Панцър се обади по телефона и поиска да говори с Улф. Свързах го директно с оранжерията. Улф ме покани да слушам и това повече ме ядоса, отколкото ме изненада. Протегнах крака и се загледах в обувките си, като мечтаех за деня, когато те вляза в кабинета с убиец в куфара си и Улф ще трябва да плати, за да му дам да погледне вътре. Малко след това се обади и Крамър. Свързах го с шефа, но този път слушах разговора, за да мога да водя бележки. Напразен труд. Крамър изглеждаше като човек, който има нужда от три коктейла и удобно легло. Между всичките му приказки разбрах, че прокурорът не се отказва и има намерение да предприеме извънредни мерки.