Улф замълча. Калида Фрост седеше изправена и неподвижна, с очи, вперени в него, а презрителните й устни бяха по-стиснати от обикновено.
— Очевидно — продължи шефът — нуждата от това се появява. Има двама кандидати, ако мога така да се изразя. Първо, господин Жебер, който замисля да се ожени за младата наследница преди пълнолетието й. Той настоява да подкрепите проекта му с целия си авторитет и влияние, което имате над момичето. Следващият кандидат е бил господин Макнейр, чиито скрупули и угризения нарастват с всеки изминал ден. Той не ми каза точно какво е искал от вас, но аз предполагам, че е искал да откупи дъщеря си от вас. Бизнесът му процъфтява и не му липсват пари. Той по никакъв начин не нарушава сключения с вас договор, но мисли, че бащината му любов и отговорността към дъщеря му са най-важният му аргумент. Освен това е изключително засегнат от претенциите на господин Жебер към Глена и вашето привидно одобрение на този проект. Следователно, вие непрекъснато сте подложена, от една страна, на претенциите на господин Жебер към мнимата ви дъщеря, от друга — на господин Макнейр, който си я иска обратно. Всеки ден някой от тях ви заплашва, че ще разкрие истината, и най-учудващото е как сте намерили време така добре да обмислите плана си. Ясно се вижда защо избирате Макнейр за първа жертва. Давате си сметка, че ако убиете първо Жебер, Макнейр ще разбере истината и ще действа незабавно. Следователно като начало отравяте бонбоните, предназначени за Макнейр. Избирате бадеми фуре, защото знаете, че той ги обича. Отровата убива едно невинно момиче. Но Макнейр не се заблуждава. Тук си позволявам една хипотеза — този човек със сантиментална душа решава да поиска от вас дъщеря си в деня на истинското й пълнолетие, тоест на втори април. Но тъй като добре ви познава и се страхува от вас, взема някои мерки. На първо място е завещанието. След това има намерение да ми разкаже всичко. Но, уви, не му остава време! Опитът ви успя чрез фалшиви хапчета аспирин. Още няколко минути и Макнейр щеше… Госпожице Макнейр? Какво правите?
Глена Макнейр не отговори. Тя дори не го чу. Стана и направи три крачки към жената, която от толкова години наричаше своя майка. Тя потрепери цялата, но се овладя и каза глухо:
— Баща ми! Убила си баща ми! Нещастнице!
Лю се намеси:
— Много й се събра, господин Улф. Не трябваше да я каните тук. Ще я закарам у дома.
— Тя няма дом — отговори Улф, — освен в Шотландия. Госпожице Макнейр, умолявам ви, седнете. Ние с вас трябва да доведем работата си докрай. Смелост! Помислете за баща си.
Тя пак потръпна, но седна покорно на стола си.
— Така да бъде — каза. — Но мисля, че вие казахте всичко.
— Не съвсем — продължи Улф, като сочеше госпожа Фрост с пръст. — Още нещо ще трябва да чуете, госпожо Фрост. След като се саморазправяте с господин Макнейр, се надявате несъмнено, че това ще бъде достатъчно. Сметката ви обаче излиза крива, тъй като господин Жебер не си губи времето. Подновява заплахите си с удвоена сила. Той дори казва на господин Гудуин, че вие сте ликвидирали Макнейр в пристъп на привично за него чувство за хумор. Предполага, че господин Гудуин не знае латински и не му е ясно, че вашето име Калида идва от калидус, което значи страстна, гореща. Оттук и думата „страстно“, употребявана толкова настойчиво. Само че аз знам латински. Намерението на вашия приятел е само да ви уплаши и толкова добре успява, че още на следващия ден заплаща за това с живота си. Поздравявам ви за изпълнението на това убийство, но ви уверявам…
— Млъкнете! — каза рязко тя. — Достатъчно ви търпях. Господин Крамър, вие, като представител на полицията, давате ли си сметка какво говори този човек? Вие ли ще поемете отговорността за думите му? Да се смятам ли за обвинена?
— Напълно е възможно — отговори студено инспекторът. — Във всеки случай ще останете на мястото си, докато не получа доказателства. Но ви предупреждавам, че всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.
— Нищо няма да кажа, а и какво бих могла да отговоря на тези глупави измислици? Що се отнася до доказателствата, те несъмнено са фалшиви! Нека ги видя! Имам това право!
— Естествено — каза Улф, а очите му се бяха превърнали в две тесни цепки. — Арчи, дай кутията на госпожа Фрост. Тя не е заключена.
Взех кутията от бюрото и я сложих в ръцете на жената. Всички погледи се обърнаха към нея, дори и този на Глена Макнейр. Калида сложи кутията на коленете си с ключалката към себе си и повдигна капака по такъв начин, че никой освен нея да не можеше да види какво има вътре. Движенията й бяха съвсем спокойни И нито ръцете, нито лицето й издаваха някакво вълнение. Тя погледна вътре и пъхна дясната си ръка, като капакът опираше в китката й. Очите й се спряха на Улф, докато зъбите й прехапаха леко долната й устна.
Читать дальше