Рекс Стаут - Червената кутия

— Внимавайте, госпожо Фрост — каза Улф, като се приведе напред. — Уверявам ви, че съдържанието на тази кутия не е било фалшифицирано. Аз знам и вие знаете също, че всичко, което казах дотук, е истина.

Надявате се несъмнено да не ви признаят за виновна за трите убийства, които сте извършили. Процесът ще бъде яростна битка. Ще има доказателства срещу вас, но, от друга страна, вие сте все още млада и изключително привлекателна. Това са аргументи, които бихте могли да използвате в своя полза. Но не залагайте много на тях. Измамата, която сте извършили преди деветнайсет години, ще бъде доказана с помощта на сестрата на господин Макнейр. Както вече ви казах, в Картаген извършват разследване. И най-важното — наследството на вашия съпруг ще бъде поделено между племенника ви и девера ви. Във всички случаи ще загубите богатството на Фрост, това богатство, заради което сте убили трима души. Процесът ще бъде публичен, вие ще бъдете разорена, отчаяна, свършена… Внимавай, Арчи!

Докато Улф говореше, ръката на госпожа Фрост непрекъснато опипваше нещо в кутията. Мисля, че аз бях единственият, който забеляза това. Но никога няма да забравя изражението на лицето й, докато слушаше Улф. Като се изключат следите от зъбите върху долната й устна, нищо не издаваше какво фатално и отчаяно действие замисля. За части от секундата тя поднесе към устните си едно малко шишенце и изпи съдържанието му.

Крамър скочи към нея. Аз дори не помръднах, защото бях сигурен, че госпожа Фрост никога няма да направи нещо наполовина.

— Стъбинс! Стъбинс! — извика инспекторът.

Това доказа за сетен път, че Крамър е точно на мястото си като полицейски инспектор. Когато се случи нещо непредвидено, той започва да крещи за помощ.

— Бих искал да оформим всичко това като доклад — каза инспектор Крамър, като предъвкваше пурата си. — Кажете ми, Улф, разполагахте ли с някои допълнителни сведения, които ви помогнаха да разгадаете този случай?

Часът беше шест и пет минути. Улф току-що бе слязъл от оранжерията, Фростови и Глена Макнейр отдавна си бяха отишли. Калида Фрост също… Завесата падна след последния акт. Фриц беше заключил входната врата, за да предпази къщата от нашествието на журналистите. В кабинета, въпреки двата отворени прозореца, миризмата на горчиви бадеми се усещаше все още и като че ли нямаше да изчезне скоро.

— Допълнителни сведения? Абсолютно никакви, сър — отговори Улф, като си доля бира. — Що се отнася до доклада, не държа да го правя, защото ненавиждам тази процедура. Вие бяхте тук, видяхте и чухте всичко. Тогава?

Той отпи. Полицаят изръмжа.

— Само Господ знае къде Макнейр е скрил тази проклета кутия! — продължи Улф. — Много бързо се убедих, че няма да я намеря навреме. Ставаше много трудно да се докаже вината на госпожа Фрост. Затова изпратих Сол Панцър при един мой познат майстор с мисия да поръча кутия от червена кожа, изработена така, че да изглежда стара и много употребявана. Почти бях сигурен, че никой от Фростови не е виждал истинската, следователно автентичността на моята не можеше да бъде оспорена. За сметка на това психологическият ефект над госпожа Фрост според мен трябваше да бъде значителен.

— Много сте силен в предвижданията — изръмжа Крамър. — Поели сте голям риск. Накарахте и мен да го поема, без да ме информирате, както неведнъж ви се е случвало. Но трябва да призная, че добре го изиграхте. Но и това е нищо. Аз съм полицейски инспектор, както знаете. А в кутията имаше малко шишенце. Една жена изпи съдържанието му и умря. Аз бях тук, когато това се случи. Сега какво да пиша в рапорта си? Че шишенцето е съдържало бадемово масло? Кой ще ми повярва?

— Направете както намерите за добре. — Улф повдигна рамене. — За съжаление моят опит приключи твърде… грубо. Намерението ми беше само да произведа психологически шок. Исках да принудя тази жена да направи жест, който да има стойност на признание. Като я видях как спокойно пие от шишенцето, просто бях… парализиран. Ако използвах самата отрова, а не някакъв заместител, то е защото смятах, че тя ще отвори шишенцето и ще помирише съдържанието му. Следователно миризмата трябваше да съществува. Заради психологическия шок, нали разбирате?

— И още как? — иронизира го Крамър. — Много добре сте знаели какво правите, като сте сложили точно това в шишенцето. Не ме баламосвайте.

— Много добре. И аз това искам, защото обичам откровеността. Честно казано, господин Крамър, вие сте неблагодарен. Искахте, мисля, да се разреши загадката и виновникът да бъде наказан. Това е направено. Но вие мислите за закона! Не приемате краткия и безболезнен финал, ако можете да го превърнете в безкрайна и ожесточена битка. Пфу! Мразя закона. Какво бихте могли да направите срещу госпожа Фрост без доказателства? Не забравяйте, че след седми май тя щеше да се превърне в реална опасност за живота на Хелън. След като Хелън станеше пълнолетна и влезеше във владение на наследството, майка й щеше да я наследи автоматично. И тогава? Разбирате ли ме?