Агата Кристи - Смъртта на госпожа Макгинти

Бързината на реакцията му завари хората в стаята неподготвени. Поаро отскочи назад, а полицейският началник Спенс бързо застана между него и Самърхейс.

— Хайде, хайде, майор Самърхейс, успокойте се, успокойте се…

— Съжалявам. Наистина е смешно. В края на краищата всеки може да постави тази снимка в чекмеджето.

— Точно така — отвърна Поаро. — И което е интересно, по тази снимка няма отпечатъци от пръсти.

Той направи пауза и леко поклати глава.

— А би трябвало да има — тихо продължи. — Ако госпожа Самърхейс я е пазила съвсем невинно, то би трябвало отпечатъците от пръстите й да бъдат върху снимката.

Морийн възкликна:

— Мисля, че сте полудели! Никога в живота си не съм виждала тази снимка! Освен когато онзи ден бях у госпожа Апуърд.

— Имате късмет, защото аз зная, че казвате истината. Снимката е била сложена в чекмеджето само няколко минути, преди да я открия там . Тази сутрин на два пъти чекмеджето беше изпразвано на земята и на два пъти аз прибирах всичко отново: първия път снимката не беше в чекмеджето, но втория вече беше там. Междувременно някой я поставя в чекмеджето. И аз зная кой е той .

Различни нотки прозвучаха в гласа му. Той вече не беше онова смешно човече с абсурдни мустаци и боядисана коса. Приличаше на ловец, който застига плячката си.

— Престъпленията са били извършени от мъж. И са били направени от най-обикновени подбуди — за пари. В дома на госпожа Апуърд беше намерена книга и на листче в нея бе написано Ивлин Хоуп . А Хоуп е било името на Ева Кейн, след като тя е напуснала Англия. Ако истинското й име е било Ивлин, по всяка вероятност тя би дала това име и на детето си. Но Ивлин може да бъде и женско, и мъжко име . Защо тогава решихме, че детето на Ева Кейн е момиче? Главно защото в „Санди Комет“ пишеше така! Но в действителност „Санди Комет“ приема тази версия въз основа на предполагаемо интервю с Ева Кейн. А тя е напуснала Англия, преди да роди. Ето защо никой не е могъл да каже от какъв пол е детето й. Тук допуснах да бъда подведен. От наивната небрежност на пресата. Ивлин Хоуп, синът на Ева Кейн, пристига в Англия. Той е талантлив и привлича вниманието на много богата жена, която нищо не знае за неговия произход, а само романтичната история, която той пресъздава с много чувство (красива история за трагедията на млада балерина, умряла в Париж от туберкулоза!). Тя била самотна жена, която неотдавна загубила единствения си син. Талантливият драматург приема нейното име с помощта на юрист. Всъщност вашето истинско име е Ивлин Хоуп, нали така, господин Апуърд?

Робин Апуърд извика с писклив глас:

— Разбира се, че не е! Нямам представа за какво говорите!

— Не сте в състояние да го отречете. Има хора, които ви знаят под това име. Името Ивлин Хоуп е написано на листчето с вашия почерк — същият почерк, с който е написано „Моята майка“ на гърба на снимката. Докато е почиствала стаята, госпожа Макгинти е видяла снимката и надписа на нея. Тя е разговаряла с вас, след като е прочела статията в „Санди Комет“. Предположила, че това е снимка на госпожа Апуърд като млада, понеже нямала представа, че тя не ви е истинска майка. Но вие сте съзнавали, че ако някога спомене нещо по този повод, то веднага би станал достояние на госпожа Апуърд и това би бил краят. Госпожа Апуърд имаше доста фанатични разбирания за наследствеността. Тя не би толерирала нито за момент сина на известен убиец, нито пък би простила вашите лъжи. Следователно госпожа Макгинти е трябвало на всяка цена да бъде заставена да мълчи. Вероятно сте й предложили малък подарък срещу дискретност. Повикали сте я на следващата вечер преди лекцията ви по радиото. И сте я убили. Ей така…

С внезапно движение Поаро сграбчи чукчето за захар от полицата и го размаха, сякаш искаше да го стовари върху главата на Робин.

Действието му бе толкова застрашително, че неколцина от присъстващите изпищяха.

Робин Апуърд ужасено извика:

— Недейте… недейте… Стана случайно. Кълна се, че беше случайност. Не исках да я убивам. Загубих разсъдъка си, кълна се, че беше така.

— Измили сте кръвта и сте върнали чукчето за захар, откъдето сте го взели. Но съществуват нови научни методи за идентифициране на кръвните следи и за разпознаване на неясни отпечатъци.

— Казвам ви, че никога не съм имал намерение да я убивам… Беше страшна грешка… И не беше моя вината… Аз не нося отговорността. Това е в кръвта ми и нищо не бих могъл да променя. Не можете да ме екзекутирате за нещо, което не е моя вина…