Агата Кристи - Смъртта на госпожа Макгинти

— Значи аз разполагам, така ли?

Спенс позасрамено кимна.

— Точно така. Ужасен нахалник, ще си помислите. Но не успях да се сетя за другиго, освен за вас. Направих всичко, което можах навремето, изучих всяка възможност, която имах за разгадаване по случая. И доникъде не стигнах. Не вярвам, че някога бих се добрал до истината. Но кой знае, с вас може да е различно. Вие гледате, извинете, че го казвам така, по много интересен начин на нещата. Може би така трябва да ги погледнете и в този случай. Защото ако Джеймс Бентли не я е убил, тогава някой друг го е извършил. Тя самата не се е ударила по главата. Може би ще успеете да намерите нещо, което аз съм пропуснал. Лично аз не виждам причина да се захванете с тази работа. И е проява на крайно нахалство от моя страна дори да ви намеквам за подобно нещо. Но това е положението. Дойдох при вас, защото това бе единственото нещо, което ми дойде наум. Но ако не желаете да се натоварвате, а и защо ли ви трябва…

— А защо не? Причини има, уверявам ви. Разполагам със свободно време, дори твърде много свободно време. А вие ме заинтригувахте, да, много ме заинтригувахте. Това е предизвикателство за малките сиви клетки на мозъка ми. И най-сетне, аз ви уважавам! Виждам ви във вашата градина след шест месеца да садите вероятно розови храсти, но ги садите не с радостта, която би трябвало да изпитвате, тъй като някакво неудовлетворение не ви дава покой. Някакъв спомен, който се опитвате да отпратите. Не искам да изживеете това, приятелю мой. И най-накрая… — Поаро се изправи от стола и енергично поклати глава — съществува един принцип: ако човек не е извършил престъпление, той не трябва да бъде обесен. — Направи пауза, след която добави: — И все пак, ако предположим, че той я е убил?

— В такъв случай ще съм ви много благодарен, ако ме убедите в това.

— Две глави мислят по-добре от една, нали? Voila , всичко е уредено, аз се заемам спешно със случая. Едно е ясно — време за губене няма. Следата вече е позаличена. Кога беше убита госпожа Макгинти?

— На двайсет и втори ноември.

— Тогава нека веднага се захванем за работа.

— Имам бележки по случая, които ще ви предам.

— Добре. Засега ще нахвърлим само това, което знаем. Ако Джеймс Бентли не е убил жената, тогава кой може да го е сторил?

Спенс вдигна рамене и каза:

— Никой друг, поне аз мисля така.

— Но такъв отговор е неприемлив. След като за всяко убийство трябва да има мотив, то какъв би могъл да бъде той в случая с госпожа Макгинти? Завист, отмъщение, ревност, страх, пари? Да вземем последното и най-простото. Кой е имал изгода от нейната смърт?

— Не виждам кой. Тя имаше двеста лири в банката. Наследява ги племенницата й.

— Двеста лири не са много, но в някои случаи може да се окажат и достатъчно. Да поговорим тогава за племенницата. Извинявам се, приятелю, че вървя по вашите стъпки. Знам, че вие също сте обмислили всичко това. Но аз трябва да премина с вас още веднъж по този път.

Спенс кимна с голямата си глава.

— Племенницата е на трийсет и осем години, омъжена. Съпругът й работи в строителството. Бояджия е. Има добър характер, постоянна работа, интелигентен човек е, не е глупав. Тя е приятна млада жена, малко приказлива, изглежда привързана към леля си, макар и немного. Нито един от тях двамата няма спешна нужда от тези двеста лири, въпреки че надали ще имат нещо против да ги получат.

— А къщата? Нея наследяват ли я?

— Тя беше под наем. Естествено според закона за наемите хазяинът нямаше право да изхвърли старата жена. Но сега тя е мъртва. Не вярвам племенницата да получи къщата. Във всеки случай тя и мъжът й не я искат. Те притежават малък общински дом, с който много се гордеят. — Спенс въздъхна. — Доста внимателно проучих племенницата и нейния съпруг — сам разбирате, че върху тях пада силно подозрение. Само че не можах да се добера до нищо съществено.

— Bien . А сега да поговорим за самата госпожа Макгинти. Опишете ми я. Не само външно, ако обичате.

Спенс се ухили:

— Не искате полицейско описание? Е, добре. Тя беше на шейсет и четири години. Вдовица. Съпругът й работел в отдела за платове в Килчестър. Починал преди около седем години от пневмония. Оттогава госпожа Макгинти ежедневно посещаваше домовете наоколо — помагаше в домакинството. Бродхини е малко селце, но напоследък тук се заселиха доста хора от града. Имаме вече един или двама пенсионери, един съдружник от промишлена фирма, един лекар. Има доста удобен автобус и влак до Килчестър, а Калънки, за който навярно знаете, че е голям летен курорт, се намира само на десетина километра оттук. Но само по себе си Бродхини е приятно, все още нецивилизовано място на около половин километър от главния път за Драймът и Килчестър.