Татяна Полякова - Ако жените пожелаят

— Добре де, щом не бива, значи не бива. А какво ще правим с онзи дълг, наистина ли ще трябва да го връщаме?

— Как ли пък не! Ще минат и без него.

— Заплашиха ме.

— Изпрати им Лома. Той и без това по цял ден не си мърда задника. Съвсем се е измързеливил този нерез, само знае да вдига полите на момичетата. За какво му плащаш?

— И това е вярно. Нека се потруди малко. — Аркаша се успокои и отново започна да ми налита. — Ладенце, прекрасна моя. — Мляснах го по плешивото теме. Аркаша се обиди. — Ама що за жена си ти! Една нежна дума не може да чуе човек от теб. Само знаеш да викаш „дай“. Поне да ме беше съжалила.

— Че за какво да те съжалявам?

Той въздъхна:

— Остарявам вече. Кръвното ми е високо. Сърцето ме стяга.

— Не се прави на страдалец. Ще ме надживееш. Кръвното му било високо. По-малко трябва да плюскаш.

— По-малко няма накъде. Престанах изобщо да пия. Само по малко коняче сръбвам.

— Пий водка. Ще се почувстваш по-добре.

— Нека поне да те погаля малко.

— Погали ме.

— Ладенце, ще дойдеш ли утре?

— Ще дойда. Не забравяй за колата.

— Няма да забравя. Има ли скоро някакъв празник?

— Има, на двадесет и трети февруари.

— Ето, ще имаш подарък за Деня на Червената армия.

Вечерта си седях в учителската стая и подбирах репертоара за любимите си чада. В цялото училище бяха останали само около десетина души, портиерката дремеше зад тезгяха на входа, наоколо беше тихо и на мен не ми се тръгваше. В този момент се домъкна Таня. Шмугна се в учителската стая, пусна една усмивка и се втурна да ме целува.

— Е, как е Вова? — попитах я аз.

Таня се протегна, демонстрирайки прелестите си, и каза ухилено:

— Съдра ме, дяволът. Това не е мъж, а същинско бонбонче. Обаче няма какво да измъкнеш от него, пукната пара няма в джоба, има само едно скапано БМВ и една-две стотачки. Каква е тази прокоба — ако някой мъж става, значи задължително ще е беден, а ако е богат, значи или е подлец, или е импотентен. Абе общо взето нямам късмет.

— И се разделихте завинаги, така ли?

— Че как иначе. Като видя шикозния ми апартамент, челюстта му направо увисна до коленете.

— Престани да мъкнеш разни мъже в дома си. Внимавай да не те оберат.

Таня се замисли.

— Ама този младеж нямаше вид на лош човек. Макар че кой го знае. Трябва да кажа на Лома да сложи на вратата ми някаква сигнализация и изобщо да поработи малко по въпроса.

— Аха. На Лома само една сигнализация му работи — онази в панталоните.

— Така си е. Трябва да си хвана някое ченге за гадже. Да ми пази апартамента.

— Хвани си.

— По-нататък. Първо трябва да се оправя с Вова.

— За какво ти е този Вова? Нали каза, че е мизерник.

— Ами ще се омъжа за него. — Аз изсумтях, а Таня се обиди. — Че защо да не се омъжа? Той е по-млад от мен само с пет години. Ще го взема на работа при нас, ще го направя човек и знаеш ли колко хубаво ще си живеем заедно. — Таня се замисли, а сетне каза: — Ще го направя човек, ще го обуя, ще го облека, а той, негодникът, ще започне да тича подир фустите.

— Е нали още не е започнал?

— Ох, Лада, всички мъже са подлеци. А твоят как беше?

— Поразходихме се малко с колата и той ме изпрати до вкъщи.

— Не се ли изчукахте?

— Не, разбира се.

— Ама че работа. Ти си абсолютна глупачка.

— Нали вече ти казах, че почтените жени могат да имат само по един съпруг и по един любовник. Двама вече е прекалено.

— А ако нямаш съпруг, колко любовници можеш да имаш?

— Колкото си искаш.

— Слава богу, значи аз съм почтена жена. — Таня ме погледна с насмешка и попита: — Твоят Аркаша не ти ли омръзна вече?

— Омръзна ми. С удоволствие бих го зарязала тоя гадняр, ама къде мога да си намеря друг такъв? Няма да ида да се моля на Лома, я! Той отдавна ми се точи, пък и на мутрата му направо е написано: „Искаш ли да се изчукаме, сладурче?“.

— И през ум да не ти е минало да се забъркваш с Лома. Той е подла твар. Аркаша е по-сигурна партия.

— И аз мисля така.

— Ама много се задържа с него. Трябва да се поразвееш малко. Защо не си хванеш Дима? Момчето си го бива и каква усмивка само има!

Махнах с ръка.

— Искам кола. „Волга“. Аркаша обеща да ми купи.

— Ох, Лада — поклати глава Таня. — Толкова си алчна за пари, направо си патологичен случай. Все са ти малко. Сума мангизи си натрупала, за цял живот ще ти стигнат, а пък ти така си се лепнала за Аркаша, че да се чуди човек за какво ти е този дърт козел. Тегли му една майна и си хвани някой читав мъж, защото на нашата женска хубост не й остава много.