Татяна Полякова - Ако жените пожелаят

Вече късно вечерта ние седяхме в кухнята. Аз пиех шампанско, Лома си наля една водна чаша водка, сложи ме на коленете си и зачурулика:

— Ладенце, хубавице моя, какво ще кажеш, накефих ли те? — Аз го целунах, похвалих го за старанието, а той рече: — С теб трябва да се държим един за друг. Чуваш ли, Ладенце, сериозно ти говоря. Всичко може да се случи с Аркаша… Кой ще върти бизнеса? Мен може да не ме бива много в мисленето, но аз и не напирам особено да мисля, а пък ти си умна жена. Лада, сигурен съм, че Аркаша няма да направи нито крачка без теб, ти си му първият съветник и знаеш кое как е. А пък аз нищо не разбирам от това счетоводство. Нека бъдем приятели. Двамата с теб така можем да завъртим нещата, че всички пари да станат наши. Искаш ли, Лада?

— Защо си тръгнал да погребваш Аркаша? — изненадах се аз.

— Ами че той има високо кръвно. Оплакваше се.

— Намерил си кого да слушаш. Той и нас с теб ще ни надживее.

— Абе нямаме нужда от този дърт козел. Не ти ли е омръзнал вече? Помисли си, Ладенце, ама защо този дявол има всичко: и жена като теб, и пари. Мога тутакси да му спретна един инфаркт, ти само ми кажи.

Думите на Лома малко ме попритесниха: току-виж утре си спомнил какви ми ги е надрънкал тук и вземе, че ми отвинти главата от страх. Трябваше да измисля нещо.

— Ломе — печелех време аз, като го целувах и търках гърди в него, — кажи ми нещо.

— Какво?

— Ами каквото казват мъжете на жените.

И Лома ми каза. Около петнадесетина думи, десет, от които една почтена жена не би могла да повтори дори и наум. Аз се изчервих, а Лома се разкикоти.

— Ладенце, скъпа моя, искам при нас всичко да е както трябва. Ще се оженим и всички пари ще бъдат наши, чуваш ли? Понеже зная, че ти си честна жена — толкова години живееш с Аркаша и нито веднъж не му изневери, нали съм те следил. А пък нещата с Дима са ясни. Че каква радост може да ти достави този старец… С мен всичко ще бъде другояче. Да не би да си мислиш, че съм женкар? Притрябвали са ми тези мадами, ама те все ми се навират и ми се навират, кучките му с кучки, понеже живея сам. Защо не съм се оженил досега, така ли? Чакам теб, бял ден да не видя, ако те лъжа. Чуваш ли, Лада?

— Чувам — въздъхнах аз.

— И какво ще кажеш?

— Смятай, че сме се спазарили. Само че, виж какво, недей да прибързваш, нещата трябва да се обмислят… Ще проследя по-отблизо бизнеса и ще се ориентирам, за да можем отведнъж да сложим ръка на всичко.

— Добре, Ладенце, както кажеш.

— И стой настрана от мен — опитах се да внеса яснота аз. — Аркаша не е глупак и ще усети за какво става дума.

— Разбрах — кимна Лома. — Утре ще се видим ли? Ела у нас, чуваш ли?

— Ломе, ако искаш да свършиш някаква работа, забрави за секса — казах настоятелно аз.

— Как така да забравя — ужаси се той. — Какво говориш, Лада, в такъв случай за какъв дявол са ми тези пари?

Да, трудно се разговаряше с Лома, когато беше възпламенен от страст.

— Трябва да бъдем предпазливи, ще ме слушаш и когато ти кажа, че може, значи може. Разбра ли?

— Утре, така ли? — попита Лома, поглеждайки ме в очите.

— Да не си полудял? Ти изобщо чуваш ли ме какво ти говоря?

— Но днес нали имаме още време?

Измина един месец. Тъй и не видях Дима нито веднъж. Душата ми беше изтерзана. В началото на лятото отидох в кантората. Лома скучаеше на дивана. Седнах на стола срещу него и кръстосах крака.

— Къде е Аркаша? — попитах.

— Тук е. Търчи насам-натам. Имаме си радост вкъщи, женим сина си.

— Дима се жени, така ли? — Колкото и да ме шашардиса новината, аз се сдържах пред Лома и зададох въпроса си спокойно.

— Аха. Нашето старче е щастливо и подскача до тавана. Тя е студентка, спортистка и истинска красавица. Почтено момиче. Старчето много наблягаше на почтеността, явно вече има опит по въпроса.

— А къде ще е купонът, тук ли?

— Не говори глупости, женим сина си, той ни е единствен. Купонът ще е в „Камелия“. Старчето е поканило сума ти народ, цяло стадо.

— Ти ще ходиш ли?

— Разбира се. Че кой иначе ще следи за реда?

— А кога е сватбата?

— Вдругиден. Старчето е затънало до шия в работа, чуваш ли, Лада? Искаш ли да идем у нас?

Лома се надигна, мушна ръка под полата ми и започна да ме целува.

— Ломе, само едно си знаеш — мърках аз. — Нали се разбрахме.

— Разбрахме се, разбрахме се, но не мога повече. Ще очистя татенцето, писна ми от него. Защо трябва да се крием? Без гащи ли си? — Лома се наведе, близна крака ми и се усмихна похотливо. — Искаш ли?…

— Само като се сетя за теб, и тръпки ме побиват.