Агата Кристи - Карибска мистерия

— Да — отговори тя.

— Но защо? Защо, Моли? Клепачите й трепнаха.

— Боях се — прошепна тя едва чуто.

— Боеше се? От какво?

Но клепачите й се затвориха.

— По-добре е да не я безпокоим — каза доктор Греъм.

Тим продължи да настоява:

— От какво се боеше? От полицията? Защото ти задаваха въпроси и те тревожеха? Не се учудвам. Всеки може да се изплаши. Никой и за миг не си помисля, че… — той млъкна внезапно.

— Искам да спя — каза Моли тихо.

— Това е най-доброто за теб — съгласи се доктор Греъм.

Той отиде до вратата, а другите го последваха.

— Ще спи добре — каза доктор Греъм.

— Трябва ли да правя нещо? — попита Тим. Видът му беше разтревожен, както можеше да се очаква в подобен случай.

— Мога да остана при нея, ако искаш — предложи Ивлин угрижено.

— О, не. Няма нужда, ще се справя сам — отговори Тим.

Ивлин се върна до леглото и попита:

— Искаш ли да остана при теб, Моли?

Моли отвори отново очи и прошепна:

— Не, не.

И след малко добави:

— Само Тим.

Тим се върна и седна край леглото.

— Аз съм тук, Моли — каза той и пое ръката й. — Сега искам да заспиш. Няма да те оставя сама.

Тя въздъхна едва чуто и затвори очи. Докторът спря пред бунгалото и изчака Едуард и Ивлин.

— Сигурен ли сте, че не мога да помогна с нищо повече? — попита Ивлин.

— Не, няма с какво. Благодаря ви мисис Хилингдън. Съпругът й ще се справи засега… Но може би утре… Той ще е зает в хотела и ще е добре да има някой при нея.

— Мислите ли, че би могла да направи още един опит? — попита Хилингдън.

Доктор Греъм потри чело раздразнено.

— Човек никога не знае какво може да се случи. Струва ми се, че е малко вероятно. Както сами се убедихте, промивките на стомаха са много неприятно и болезнено нещо. Но, разбира се, никога не може да се каже със сигурност. Не е изключено някъде да е скрила още от това лекарство.

— Никога не бих си помислил, че момиче като Моли може да направи опит да се самоубие — каза Хилингдън.

— Тези, които непрекъснато говорят, че ще се самоубият — отговори доктор Греъм сухо, — тези, които заплашват, че ще го направят, обикновено не го правят. По този начин те просто се самоизживяват по-драматично и изпускат парата от котела, образно казано.

— Винаги съм си мислил, че Моли е много щастлива. Може би… — Ивлин се поколеба. — Доктор Греъм, трябва да ви кажа нещо…

И тя му разказа за разговора си с Моли на брега в нощта, когато беше убита Виктория. Когато свърши, лицето на доктор Греъм беше станало много мрачно.

— Радвам се, че ми казахте тези неща, мисис Хилингдън. Това много ясно показва, че има някакъв много дълбок проблем. Да, още сутринта ще поговоря с мъжа й.

— Искам да поговоря с теб за жена ти, Кендъл. Сериозно е.

Седяха в канцеларията на Тим. Мястото му до леглото на Моли беше заела Ивлин Хилингдън, а Лъки беше обещала да дойде малко по-късно и както сама се изрази: „да й направи магия“. Мис Марпъл също предложи услугите си. Горкият Тим беше разкъсан между ежедневните грижи за хотела и тревогата за състоянието на жена си.

— Вече не мога да разбера — отговори Тим. — Вече изобщо не мога да разбера Моли. Тя се промени.

Промени се до неузнаваемост.

— Сънувала е кошмари, доколкото разбрах?

— Да. Наистина. Много се оплакваше от тях.

— Колко време продължи това?

— О, не зная точно. Около… предполагам около месец, може би повече. Тя… Ние мислехме, че са най-обикновени кошмари.

— Да, да, разбирам напълно. Но по-сериозният симптом е, че изглежда се е страхувала от някого.

Оплаквала ли ти се е от това?

— Да, да. Спомена веднъж или два пъти, че… че някой я следи.

— Следи?

— Да, тя самата го каза веднъж. Каза, че те са нейни врагове и я следят.

— Тя имаше ли врагове, Кендъл?

— Не, разбира се, че нямаше.

— Може би се е случило нещо в Англия, преди да се ожените.

— О, няма нищо такова. Не се разбираше добре със семейството си, това е всичко. Майка й беше доста ексцентрична жена, може би е било трудно да се живее с нея, но нищо повече.

— В семейството й имало ли е някакви други случаи на психическа нестабилност?

Тим отвори уста импулсивно, но я затвори отново. Започна да си играе с писалката на бюрото пред него. Докторът каза:

— Тим, трябва да подчертая факта, че ако ми кажеш, ще е по-добре за Моли.

— Да, струва ми се. Да. Имало е такива случаи. Нищо сериозно… една леля, която изглежда не е съвсем с всичкия си. Искам да кажа… Е, подобни случаи има в почти всяко семейство.