Кати Райкс - Дяволски кости

— Съдебномедицинският следовател каза, че вероятно става въпрос за повече от един труп.

Глийсън направи жест с ръка. Може да е прав, може и да не е.

— Долу има ли нещо, за което трябва да знам?

Спомних си мазето на една пицария в Монреал. Детектив Люк Клодел гонеше плъховете, докато аз изравях костите. Тогава той носеше кашмирено палто и ръкавици „Гучи“. Стана ми смешно. Почти. Оказаха се кости на младо момиче.

Глийсън не разбра въпроса ми.

— Изглежда е някакъв вуду ритуал. Но ти ще кажеш за какво точно става въпрос, докторе.

Това беше правилният отговор. За непрофесионалистите скелетите изглеждат зловещо. Дори лъскавите бели образци за часовете по анатомия. Тази мисъл ме развесели. Може би ще се окаже, че става въпрос за нещо подобно. Изкуствен череп, отдавна забравен в мазето.

Отново си спомних за случая в пицарията. Първоначалният ни проблем там беше определянето на МНС. Моментът на настъпването на смъртта. Кога се беше случило това? Преди десет години? Преди петдесет? Преди сто и петдесет?

Още един добър сценарий. Можеше да се окаже, че става въпрос за древен череп, задигнат от археологически разкопки.

Лабораторните модели и археологическите останки не миришат на разлагаща се плът.

— Точно така — отвърнах на Глийсън. — Но по-скоро се чудех дали има плъхове и змии.

— Засега сме съвсем сами. Ще внимавам да не се появят неканени гости.

— Много ти благодаря.

Последвах Глийсън в една стая без прозорци, с размери приблизително три на три и половина метра. Двете тухлени стени бяха външни и съставляваха част от старите основи на къщата. Другите две стени бяха вътрешни. Покрай тях имаше работен тезгях.

Прегледах набързо нахвърляните върху него вещи. Ръждясали инструменти. Кутии с пирони, отвертки и гайки. Навита тел. Мрежа за ограда. Менгеме.

Под тезгяха имаше големи рула сива пластмасова материя. Долната й част беше покрита с мръсотия.

— Какво е това?

— Подово покритие за гаражи.

Вдигнах въпросително вежди.

— Подово покритие от винил. Миналата година поставих такова в гаража си. Обикновено по края се залепва с лепенки. Тук просто е било поставено върху земята и е покривало капака.

— Уелтън го е навил и го е оставил настрана.

— Поне така казва.

Освен тезгяха и подовото покритие в стаята нямаше нищо друго.

— Отворът е ето там — Глийсън ме заведе в ъгъла на стаята, където се срещаха двете външни стени.

В източната стена, на височина около метър и половина, се виждаше отвор с размери приблизително трийсет на шейсет сантиметра. Назъбените краища и разликата в цветовете показваха, че отворът е направен съвсем наскоро. По пода имаше парчета гипс и счупени тухли. На това място Уелтън беше разбил стената, за да стигне до водопровода.

През дупката се виждаха тръбите, които тръгваха в различни посоки. На земята, малко встрани от боклука, зееше черен квадратен отвор, полузакрит от стар, дървен капак.

Оставих куфарчето си встрани и надникнах в тъмнината. Нямах никаква представа какво ме очакваше там долу.

— Колко е дълбоко?

— Три и половина — четири метра. Може би е някакво старо мазе в основите на къщата. Срещат се в някои от тези къщи.

Отново имах чувството, че цялата настръхвам. Усетих тежест в гърдите си.

Спокойно, Бренан.

— Защо е толкова дълбоко? — стараех се гласът ми да не издаде чувствата ми.

Глийсън сви рамене.

— Климатът е топъл, не са имали хладилници.

Отворих куфарчето си, извадих работния гащеризон и го облякох. След това легнах по корем на пода, лицето ми беше точно над отвора.

Глийсън ми подаде фенерчето си. Снопът светлина затанцува по грубо скованите стъпала, които се спускаха надолу толкова стръмно, че вероятно това беше стълба, а не стълбище.

— Онова нещо е там, до източната стена.

Насочих лъча нататък. Осветих някакъв ръждясал метал, нещо червено, после нещо жълто. И нещо призрачно бяло — като кожата на умрял човек. В този момент го видях.

Черепът стоеше върху нисък кръгъл пиедестал, долната челюст липсваше, а под светлината на фенерчето челото имаше странен цвят. Върху свода на черепа беше поставен някакъв странен предмет.

Загледах се в него. Отсреща ме гледаха празните очни кухини. Зъбите сякаш ми се хилеха и ме предизвикваха да се приближа.

Подпрях се на ръце и се надигнах. После изтупах мръсотията от гърдите и раменете си.

— Ще направя няколко снимки, след това ще махна капака и ще сляза долу.