Агата Кристи - 16:50 от Падингтън

— Не му обръщайте внимание — заяви Седрик, като отново подаваше чинията на госпожица Марпъл. — Казват, че малко арсен подобрявал тена на лицето, стига да не прекали човек.

— Сам изяж един сандвич, момче.

— Искаш да бъда официалният дегустатор? — попита Седрик. — Добре тогава.

Той взе един сандвич и го пъхна целия в устата си. Госпожица Марпъл се засмя кокетно, както подобава на една дама, и също си взе един. Отхапа и каза:

— Наистина мисля, че е много храбро от ваша страна да си правите такива шеги. Да, действително смятам, че е много храбро. Толкова ценя това качество!

Внезапно отвори уста и започна да се дави.

— Кост от риба — произнесе сподавено тя, — в гърлото ми.

Куимпър бързо стана. Насочи се към нея, премести я назад към прозореца и я накара да си отвори устата. Извади калъф от джоба си и измъкна от него някакъв пинцет. С професионално умение той надникна в гърлото на възрастната дама. В този миг вратата се отвори и госпожа Магликъди влезе, придружена от Люси. Госпожа Магликъди изведнъж ахна, като видя живата картина пред очите си — госпожица Марпъл облегната назад, а докторът — хванал я за гърлото и наклонил назад главата й.

— Но това е той! — извика госпожа Магликъди. — Мъжът от влака!

С невероятна бързина госпожица Марпъл се изплъзна от доктора и отиде до приятелката си.

— Бях сигурна, че ще го познаеш, Елспет! — възкликна тя. — Не, не казвай нищо повече!

Тя се обърна триумфално към доктор Куимпър:

— Вие не знаехте, нали, докторе, че някой ви е видял, когато душахте онази жена във влака. Това е била моята приятелка, госпожа Магликъди. Тя ви е видяла. Разбирате ли? Видяла ви е със собствените си очи. Пътувала е с друг влак, който в този момент се е движел паралелно с вашия.

— Какво, по дяволите, говорите? — пристъпи бързо доктор Куимпър към госпожа Магликъди, но госпожица Марпъл отново ловко застана помежду им.

— Да — каза тя. — Видяла ви е, разпозна ви и ще се закълне в съда. Струва ми се, не се случва често някой наистина да види как се извършва престъпление. Разбира се, обикновено се търсят косвени улики. Но в този случай условията бяха твърде необичайни. В действителност е имало очевидец на престъплението.

— Подла стара вещица! — изръмжа доктор Куимпър и се хвърли към госпожица Марпъл, но този път Седрик го хвана за рамото.

— Значи вие сте дяволът убиец, така ли? — каза той, като го обърна към себе си. — Никога не съм ви харесвал, смятах ви за опак човек, но Господ ми е свидетел, въобще не съм ви подозирал.

Брайън Истли бързо се притече на помощ на Седрик. От по-отдалечената врата в стаята влязоха инспектор Крадък и инспектор Бейкън.

— Доктор Куимпър — каза Бейкън, — трябва да ви предупредя…

— По дяволите вашето предупреждение — прекъсна го Куимпър. — Мислите ли, че някой ще повярва на думите на две стари жени? Чувал ли е някой подобни глупости за някакъв влак?

Госпожица Марпъл отговори:

— Елспет Магликъди незабавно съобщи на полицията за убийството на 20 декември и даде описание на мъжа.

Неочаквано доктор Куимпър сви рамене:

— Дяволски късмет!

— Но… — започна госпожа Магликъди.

— Замълчи, Елспет! — смъмри я госпожица Марпъл.

— Защо ще искам да убивам съвършено непозната жена? — попита доктор Куимпър.

— Тя не е била непозната за вас — отвърна инспектор Крадък. — Била ви е съпруга.

— Виждате ли — каза госпожица Марпъл, — наистина, както подозирах, всичко се оказа много, много просто. Възможно най-простият начин да извършиш престъпление. Толкова много мъже убиват съпругите си.

Госпожа Магликъди погледна госпожица Марпъл и инспектор Крадък.

— Ще ви бъда благодарна, ако ми дадете малко повече информация.

— Той е видял своя шанс да се ожени за богата жена, за Ема Кракънторп — започна да обяснява госпожица Марпъл. — Само че не е можел да го направи, защото вече е бил женен. Били са разделени от години, но тя не му давала развод. Този факт съвпадаше чудесно с разказа на инспектор Крадък за момичето на име Ана Стравинска. Тя имаше съпруг англичанин, така е казала на една от своите приятелки, а беше и много набожна католичка. Доктор Куимпър не би рискувал да се ожени за Ема и да се стигне до двубрачие, ето защо решава, тъй като е безразсъден и хладнокръвен човек, да се освободи от жена си. Идеята да я убие във влака и по-късно да постави тялото й в саркофага наистина е била доста умна. Възнамерявал е тя да бъде свързана със семейство Кракънторп. Преди това изпратил писмо до Ема, което да изглежда написано от Мартин. Преди да загине, Едмънд Кракънторп споменал, че възнамерява да се жени за тази жена. Ема вече била споделила с доктор Куимпър за брат си. После, когато открили мъртвата, той я насърчил да отиде в полицията и да разкаже всичко.