Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

— Без съмнение, при разследването за установяване на причините за смъртта ще има нужда от теб. Сигурна си, че наблизо е нямало нито един човек, който е видял какво се е случило?

— Имах чувството, че зад гърба ми приближава някой, но не съм сигурна. А освен това той не е бил толкова близо като мен.

Проведено беше разследване. Мистър Флеминг уреди всичко необходимо и ме взе със себе си. Изглежда той се страхуваше, че за мен това ще бъде голямо изпитание и трябваше да крия от него факта, че съм напълно спокойна. Покойният бил идентифициран като Л. Б. Картън. В джобовете му не било открито нищо, освен разпореждане от агент по продажба на недвижимо имущество за оглед на някаква къща край реката, близо до Марлоу. То беше на името на Л. Б. Картън, хотел Ръсел. Служителят от рецепцията на хотела разпознал мъжа и заявил, че той бил пристигнал в хотела предния ден и наел стая под това име. Регистрирал се като Л. Б. Картън от Кимбърли, Южна Африка. Без съмнение идвал направо от парахода.

Аз бях единственият човек, видял какво точно се е случило.

— Смятате ли, че това е било нещастен случай? — попита ме съдия-следователят.

— Сигурна съм. Нещо го изплаши и той отстъпи крачка назад, без да се огледа и без да мисли какво прави.

— Но какво би могло да го изплаши?

— Това не знам. Но имаше нещо. Изглеждаше обзет от паника.

Някакъв флегматичен съдебен заседател заяви, че някои хора се плашели до смърт от котки. Човекът може би е видял котка. Не мислех, че неговото предположение е кой знае колко умно, но, изглежда, то се понрави на останалите съдебни заседатели, които явно горяха от нетърпение да се приберат по домовете си и със задоволство постановиха, че станалото е нещастен случай, а не самоубийство.

— Струва ми се твърде странно — заяви съдия-следователят, — че лекарят, който пръв е прегледал тялото, не се яви изобщо. Би трябвало да вземат името и адреса му на място. Не е редно да се постъпва така.

Скрито се усмихнах. Имах си своя собствена теория по отношение на лекаря. И за да я изложа, реших в най-скоро време да отида в Скотланд Ярд.

Но следващото утро донесе изненада. Семейство Флеминг получаваха Дейли Бъджети хората от вестника явно бяха попаднали на нещо съвсем по техен вкус:

Зачетох нетърпеливо.

Вчера в Мил Хаус, Марлоу, бе направено сензационно разкритие. Мил Хаус, собственост на сър Юстас Педлър, се дава под наем необзаведена, а разпореждане за оглед на къщата е било открито в джоба на мъжа, за когото първоначално се смяташе, че се е самоубил, като се хвърлил върху релсите под напрежение в станцията на метрото при Хайд Парк Корнър. В една от стаите на втория етаж в Мил Хаус вчера бе открито тялото на удушена красива млада жена. Предполага се, че е чужденка, но до този момент самоличността й не е установена. Разполагаме със сведения, че полицията е попаднала на следа. Сър Юстас Педлър, собственикът на Мил Хаус, прекарва зимните месеци на Ривиерата.

Никой не се яви да идентифицира мъртвата жена. Разследването установи следните факти.

Малко след един часа на осми януари добре облечена жена с лек чуждестранен акцент влязла в кантората на господата Бътлър и Парк, агенти по сделки с недвижимо имущество, в Найтсбридж. Тя обяснила, че желае да наеме или закупи къща край Темза, близо до Лондон. Били й предоставени подробни данни за няколко такива, включително и Мил Хаус. Тя се представила като мисис де Кастина с адрес хотел Риц, но се оказало, че там няма регистриран гост с такова име, а служителите от хотела не могли да разпознаят тялото.

Мисис Джеймс, съпругата на пазача на имението на сър Юстас Педлър, която се грижела за Мил Хаус и живеела в къщичката на портиера край главния път, дала показания. Около три часа следобед на същия ден дошла една дама да гледа къщата. Тя представила разпореждане от агентите за недвижимо имущество и, както обикновено в такива случаи, мисис Джеймс й дала ключовете за къщата. Мил Хаус се намирала на известно разстояние от къщичката на портиера, а мисис Джеймс нямала навик да съпровожда бъдещите наематели. След няколко минути пристигнал млад мъж. По думите на мисис Джеймс той бил висок и широкоплещест, с бронзов загар на лицето и светлосиви очи. Бил гладко избръснат и облечен в кафяв костюм. Обяснил на мисис Джеймс, че бил приятел на дамата, която дошла да огледа къщата, но се отбил до пощата да изпрати телеграма. Тя го упътила към къщата и повече не се замислила за това.