Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

— Убедена ли сте, че наистина ще разпознаете Чичестър отново — имам предвид ако е предрешен в нещо друго? — попита Сюзън.

Унило поклатих глава.

— Аз наистина не го познах преоблечен като стюардеса и никога не бих го познала, ако не беше вашата рисунка.

— Този човек е професионален актьор, сигурна съм в това — замислено каза Сюзън. — Гримът му е направо невероятен. Той може да слезе от кораба преоблечен като общ работник и изобщо няма да му обърнеш внимание.

— Съвсем ме окуражихте — казах аз.

В този момент през стъклената врата на терасата влезе полковник Рейс и се присъедини към нас.

— Какво прави сър Юстас? — попита Сюзън. — Не съм го виждала днес.

На лицето на полковника се изписа доста странен израз.

— Има малка неприятност, с която трябва да се справи и която му създава работа.

— Разкажете ни.

— Не бива да издавам чужди тайни.

— Кажете ни нещо — дори ако трябва да го съчините специално за нас.

— Добре, какво ще кажете ако разберете, че прочутият „мъж с кафявия костюм“ е пътувал с нас на кораба?

— Какво?

Почувствах как кръвта се стече от лицето ми, а после отново възвърнах цвета си. За щастие полковник Рейс не гледаше към мен.

— Това е факт, доколкото знам. Търсеха го на всяко пристанище, а той подлъгал Педлър да го вземе със себе си като секретар!

— Да не би мистър Паджет…?

— О, не Паджет, бил е другият. Рейбърн, с това име се е представил.

— Арестуван ли е? — попита Сюзън. Тя окуражително стисна ръката ми под масата. Затаила дъх, аз очаквах отговора.

— Изглежда, е изчезнал безследно.

— Как се отразява това на сър Юстас?

— Приема го като лична обида, нанесена му от съдбата.

Малко по-късно ни се удаде възможност да чуем мнението на самия сър Юстас по този въпрос. Един прислужник, който донесе бележката, ни разбуди от отморителната следобедна дрямка. Със затрогващи слова в нея той ни умоляваше да му доставим удоволствие с присъствието си на чаша чай в дневната на неговия апартамент.

Бедният човек беше наистина достоен за съжаление. Той подробно ни разказа за неприятностите си, окуражаван от съчувствените забележки на Сюзън. (Нея много я бива за тези неща.)

— Първо, някаква абсолютно непозната жена има нахалството да бъде убита в моята къща — мисля, че е било нарочно, за да ме подразни. Защо в моята къща? Защо, измежду всички къщи във Великобритания, е избрала Мил Хаус? Какво лошо съм сторил на тази жена, та е трябвало да намери смъртта си там?

Сюзън отново промърмори нещо съчувствено и сър Юстас продължи с още по-скръбен тон.

— И като че ли това не е достатъчно, та човекът, който е извършил убийството има наглостта, огромната наглост, да се присламчи към мен като мой секретар. Мой секретар, моля ви се! До гуша ми дойде от секретари, не искам вече никакви секретари! Ако не са прикрити убийци, ще бъдат пияни кавгаджии. Видяхте ли как е насинено окото на Паджет? О, разбира се, че сте видели. Как мога да се движа в компанията на такъв секретар? А освен това лицето му е отвратително жълто — тъкмо онзи цвят, който никак не върви с насинено око. Край на секретарите — освен ако не е някое момиче. Хубаво светлооко момиче, което ще държи ръката ми и ще ме успокоява, когато съм ядосан. Какво ще кажете, мис Ан? Готова ли сте да приемете такава работа?

— Колко често ще ми се налага да държа ръката ви? — попитах аз, като се засмях.

— По цял ден — галантно отвърна сър Юстас.

— Няма да ми остава много време да пиша на машина при това положение — напомних му аз.

— Това няма значение. Цялата тази идиотщина е идея на Паджет. Той ме съсипва от работа. Горя от желание да го оставя в Кейп Таун.

— Тук ли ще го оставите?

— Да, ще му доставя огромно удоволствие да слухти наоколо за Рейбърн. Подобни неща са стихията на Паджет. Той обожава интригите. Но моето предложение е съвсем сериозно. Ще дойдете ли? Нашата мисис Блеър е чудесна компаньонка, а от време на време може да си вземете по половин почивен ден и да копаете кости.

— Много ви благодаря, сър Юстас — предпазливо казах аз, — но мисля довечера да тръгна за Дърбан.

— Хайде сега, не бъдете неразумна. Спомнете си — в Родезия има много лъвове. Лъвовете ще ви харесат. Всички момичета ги харесват.

— А ще се упражняват ли на дълъг скок? — усмихнато попитах аз. — Не, много ви благодаря, но трябва да отида в Дърбан.

Сър Юстас ме погледна, въздъхна дълбоко, а после отвори вратата на съседната стая и извика на Паджет: