Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

„Невъзможно! — заяви Милрей, като старчески клатеше глава. — Има си причини, скъпи ми Педлър, уверявам ви — има си причини.“

„Е — казах аз, надигайки се, — всичко това е много интересно, но трябва да вървя…“

„Една минутка, скъпи ми Педлър, една минутка, моля ви. Я ми кажете, между нас да си остане, вярно ли е, че възнамерявате скоро да посетите Южна Африка? Знам, че имате значителни делови интереси в Родезия и живо се интересувате от въпроса за присъединяването й към Съюза.“

„Смятах да замина след около месец.“

„А не е ли възможно да тръгнете по-рано? Този месец? Всъщност още тази седмица?“

„Бих могъл — казах аз, като го изгледах с известна доза любопитство. — Но не съм сигурен дали точно това ми се иска.“

„Ще направите голяма услуга на правителството — много голяма. Ще видите, че то… ъ-ъ-ъ… няма да прояви неблагодарност.“

„Искате да ме използвате като пощальон?“

„Точно така. Отивате като частно лице, на най-обикновено посещение. Всичко се нарежда чудесно.“

„Е — казах аз бавно, — не виждам защо да не го сторя. Единственото нещо, което горя от нетърпение да направя, е да се махна от Англия колкото се може по-скоро.“

„Ще видите, че климатът в Южна Африка е чудесен — наистина чудесен.“

„Скъпи ми друже, климатът ми е добре известен. Бях там малко преди да започне войната.“

„Нямате представа колко съм ви задължен, Педлър. Ще ви изпратя пакета по куриер. Трябва да бъде предаден лично на генерал Смътс, разбирате, нали? Килморден Касъл отплава в събота — съвсем приличен кораб.“

Известно време вървяхме заедно по Пал Мал, преди да се разделим. Той сърдечно ми стисна ръката и отново се разтопи в благодарности. На връщане към къщи си мислех за странните пътища, по които правителството осъществява политиката си.

На следващата вечер Джарвис, моят иконом, ме уведоми, че някакъв господин желае да се срещне с мен по лична работа, но отказва да съобщи името си. Винаги съм изпитвал силна неприязън към натрапващи се застрахователни агенти, така че накарах Джарвис да му каже, че не мога да го приема. За нещастие Гай Паджет, който поне веднъж би могъл наистина да ми помогне, беше на легло с жлъчна криза. Тези сериозни, работливи младежи със слаби стомаси винаги страдат от жлъчка.

Джарвис се върна.

„Господинът ме помоли да ви предам, сър Юстас, че го изпраща мистър Милрей.“

Това промени облика на нещата. След няколко минути стоях срещу моя посетител в библиотеката. Той беше добре сложен млад мъж, със силно загоряло лице. От ъгълчето на едното му око към устата се спускаше белег, който загрозяваше иначе неговите привлекателни, макар и малко дръзки черти.

„Е — казах аз, — какво има?“

„Мистър Милрей ме праща при вас, сър Юстас. Аз ще ви придружавам в Южна Африка като ваш секретар.“

„Скъпи ми друже — заявих аз, — вече си имам секретар. Друг не ми трябва.“

„Ще ви потрябва, сър Юстас. Къде е секретарят ви сега?“

„Има пристъп на жлъчка“ — обясних аз.

„Сигурен ли сте, че става дума само за жлъчка?“

„Разбира се, той често получава жлъчни кризи.“

Моят посетител се усмихна.

„Може наистина да е жлъчна криза, а може и да не е времето ще покаже. Но ще ви кажа, сър Юстас, че мистър Милрей няма да се учуди, ако бъде направен опит за отстраняване на вашия секретар. Е, не трябва да се боите за себе си — предполагам, че по лицето ми за миг е проличала тревога, — вас нищо не ви заплашва. След като секретарят ви бъде отстранен, нищо не би затруднило достъпа до вас. Във всеки случай мистър Милрей желае да ви придружа. Ние, разбира се, ще поемем разноските по пътуването, но вие трябва да направите необходимото за издаване на паспорт — все едно сте решили, че ще се нуждаете от услугите на втори секретар.“

Младият мъж изглеждаше непоколебим. Известно време се гледахме упорито. Накрая не издържах и сведох очи.

„Много добре“ — смотолевих аз.

„Никому не трябва да казвате, че ще ви придружавам.“

„Много добре“ — повторих аз.

В края на краищата може би беше по-добре този човек да бъде с мен, но имах неприятното предчувствие, че съм нагазил в дълбоки води. И то точно тогава, когато си мислех, че нищо няма да наруши спокойствието ми.

Моят посетител се запъти към вратата, но аз го спрях.

„Няма да е зле да узная името на новия си секретар“ — подхвърлих саркастично аз.

Той се замисли за момент.

„Хари Рейбърн ми се струва съвсем подходящо име“ — заяви той.

Странен начин на представяне.