Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

В Мадейра пристигнахме по обяд. Все още бях твърде слаба да се движа, но с удоволствие наблюдавах амбулантните търговци, които се качиха на борда и наредиха стоката си по всички палуби. Имаше и цветя. Зарових лице в огромен букет свежи и уханни теменужки и се почувствах доста по-добре. Когато стюардесата спомена колко добре ще ми се отрази малко пилешки бульон, протестите ми се оказаха твърде слаби и всъщност го приех с удоволствие, когато ми го донесоха.

Привлекателната непозната беше слязла на брега. Тя се върна придружена от висок мъж с военна осанка, тъмнокос и със загоряло лице, когото бях забелязала да крачи надолу-нагоре по палубата по-рано през деня. Веднага го причислих към силните, мълчаливи родезийци. Той беше около четиридесетгодишен, с леко сребрееща по слепоочията коса и спокойно можеше да мине за най-хубавия мъж на борда.

Когато стюардесата ми донесе още едно одеяло, аз я попитах дали знае коя е привлекателната непозната.

— Тя е добре известна в обществото дама, многоуважаемата мисис Кларънс Блеър. Сигурно сте чели за нея във вестниците.

Кимнах и продължих да я наблюдавам с нараснал интерес. Мисис Блеър действително беше много известна като, една от най-елегантните жени на деня. Стана ми забавно, като забелязах с колко голямо внимание е обградена. Няколко души опитаха да завържат познанство с нея с онази приятна непринуденост, която цари на борда на всеки кораб. Възхитих се от учтивия начин, по който мисис Блеър ги постави на мястото им. Изглежда тя бе отредила ролята на свой специален кавалер на силния и мълчалив мъж, който оценяваше както подобава оказаната му привилегия.

На другата сутрин, за моя изненада, след като направи няколко обиколки на палубата със своя учтив придружител, мисис Блеър спря до моя шезлонг.

— По-добре ли се чувствате тази сутрин?

Благодарих й и отговорих, че започвам да се съвземам.

— Вчера изглеждахте доста зле. Ние с полковник Рейс решихме, че ще можем да преживеем вълнуващо морско погребение — но вие ни разочаровахте.

Аз се засмях.

— Свежият въздух ми подейства добре.

— Нищо не може да се сравни със свежия въздух — усмихнато каза полковник Рейс.

— За всекиго е убийствено да стои затворен в тези задушни каюти — заяви мисис Блеър, като седна до мен и кимна на придружителя си, за да му покаже, че може да ни остави. — Вашата е външна, надявам се?

Поклатих глава.

— Скъпо момиче! Защо не я смените? Има толкова свободни. Доста хора слязоха в Мадейра и корабът е почти празен. Обадете се на домакина. Той е добро момче — помогна ми да получа хубава каюта, защото моята не ми харесваше. Поговорете с него, когато слезете долу за обяд.

Аз потръпнах.

— Не бих могла да се помръдна.

— Не бъдете глупава. Хайде сега, станете да се поразходим заедно.

Тя ми се усмихна окуражително и по бузите й се появиха трапчинки. Отначало едва се крепях на крака, но като се поразходихме енергично надолу-нагоре, определено се почувствах по-добре.

След няколко обиколки към нас се присъедини и полковник Рейс.

— От другата страна се вижда Тенерифе и Гранд Пийк.

— Така ли? Как мислиш, ще мога ли да го заснема?

— Не, но това няма да те възпре да опиташ.

Мисис Блеър се засмя.

— Не си справедлив. Някои от снимките ми са много добри.

— Приблизително три процента от всичките, бих казал.

Тримата отидохме от другата страна на палубата. Насреща ни, обвит в нежнорозова мъгла, блестеше заснеженият планински връх. Аз възкликнах очарована. Мисис Блеър изтича за своя фотоапарат. Без да обръща внимание на хапливите забележки на полковник Рейс, тя правеше снимка след снимка.

— Лентата свърши! — Гласът й прозвуча огорчено. — О, и фотоапаратът през цялото време е бил нагласен за снимане на светкавица.

— Винаги ми е било интересно да наблюдавам дете, което е получило нова играчка — промърмори полковникът.

— Ужасен си — но аз имам още един филм.

Тя с тържествуващ вид го извади от джоба на пуловера си. Корабът внезапно се разклати, тя загуби равновесие, посегна да се подпре на перилото и изпусна филма.

— О! — извика мисис Блеър с комична изненада и се наведе. — Мислиш ли, че е паднал зад борда?

— Не, може би си имала късмет и само си пукнала главата на някой нещастен стюард на долната палуба.

Едно момченце, което се бе промъкнало незабелязано зад нас, наду оглушително тръба.

— Обяд — заяви мисис Блеър възторжено. — От закуска не съм хапвала нищо, като се изключат две чаши говежди бульон. Ще обядвате ли, мис Бедингфийлд?