Том Грейс - Квантова мрежа

— Ирина, докато трае срещата ми с доктор Зошченко, постарай се никой да не ни безпокои.

— Да, Виктор Иванович.

Орлов изключи интеркома, после даде знак на Зошченко да го придружи в съседната стая.

Там тя се обърна и го прегърна, като силно притисна тялото си към неговото, разпалвайки възбудата му.

Сетне се отдръпна леко назад и започна да го разсъблича. Орлов внимателно разкопча копчетата на жакета й и свали дрехата от раменете й.

Събу италианските си обувки, после приклекна и погали прасците й, докато сваляше обувките й. Задържа се там, като гледаше нагоре към нея, докато ръката му се плъзгаше под полата й, за да издърпа чорапогащника.

Неговата копринена вратовръзка падна на пода, последвана набързо от ризата и панталоните му, сетне от блузата и полата й. Те целуваха всяка новопоявила се изпод дрехите плът.

Орлов се наслаждаваше на голото й тяло. Тя го насочи към орнаментираното легло, което заемаше почетно място в спалнята. На таблата беше изваян двуглавият орел на Романови — Орлов някога й беше казал, че последният цар е поръчал това легло. Сега те го споделяха.

В началото на сексуалната им връзка Оксана откри, че техниката на Орлов е като на повечето мъже, с които беше имала подобни авантюри — груба и непохватна. Бавно и търпеливо го беше обучила и като награда за усилията си го беше изкачила на зашеметяващи висоти от екстаз. Орлов постепенно разви собствено чувство за импровизация и страстната им игра сега от време на време преминаваше границите на екзотичното.

Час по-късно и двамата лежаха изтощени, телата им бяха прегърнати сред измачканите и пропити с пот чаршафи на царското легло.

— Виктор — прошепна Зошченко, докато прокарваше ръка през посивяващите косъмчета на гърдите му, — имах възможност да погледна тетрадките, които са ти донесли.

— И?

— И не знам какво да кажа за тях.

— Какво имаш предвид? — каза той раздразнено. — Дмитрий и хората му си навлякоха много неприятности, за да получим тези тетрадки.

Зошченко се подпря на лакът, за да го погледне.

— Не, не ме разбираш. Получаването на тетрадките определено е ценно. Рисунките на Волф ни подсказват за какво е мислил, но без текста и изчисленията му това са само много интересни картинки. Дадох ги на бивш криптограф от КГБ да поработи над тях, но той не таи голяма надежда.

— Защо? Не е ли добър дешифровчик? Ако не, намери някой, който може да разбие проклетия код.

— Всъщност той е един от най-добрите, които КГБ някога е имал. Знам, защото аз го открих. Но никога не е виждал нещо като математическия код на Волф — дори не е наясно откъде да започне.

Ръката на Орлов галеше гърба на Зошченко, докато умът му бе зает с тетрадките.

— Това ще даде ли отражение върху работата на Авакум?

— Няма начин да се разбере, докато тетрадките не бъдат разшифровани. Според данните от наблюдението Сандстром вярва, че Волф може да е имал работеща теория, с която да обясни квантовия ефект, който е открил. Ако това е вярно, такава информация може доста да допринесе за придобиването на правата върху технологията, извлечена от това откритие. Подобно познание би било толкова ценно, колкото и самото устройство.

Зошченко вдигна глава от гърдите на Орлов и се повдигна на лакът, за да го погледне.

— Мисля, че трябва да продължим електронното наблюдение над Сандстром и сътрудниците му.

— Колкото по-дълго го правим, толкова по-рисковано става — напомни й Орлов.

— Разбирам, но не знаем каква част от тетрадките се съхранява в компютрите им. Нашите хакери срещнаха сериозна съпротива, когато се опитаха да проникнат в мрежата на Мичиганския консорциум. Някой им затвори достъпа и започна да ги проследява. Ако Дмитрий не беше унищожил сървъра на лабораторията навреме, нашите хакери можеха да бъдат разкрити. При всички положения трябва да предположим, че и американците работят върху разкодирането на каквато и част да имат от тетрадките на Волф. Ако успеят, ще имат предимство в изследванията.

— А ако техният патент има приоритет, ние губим.

— Именно, Виктор.

28 юли

Москва, Русия

Беше почти полунощ, но в лишената от прозорци лаборатория разликата между ден и нощ беше трудно доловима. Заради въодушевлението на Лара Авакум от работата й времето минаваше по-бързо от всякога. Работните й дни станаха дълги; осемнадесет, дори двадесет часа не бяха изключение, докато трескавата страст на откритието я обземаше.