Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

Вдясно от кухнята имаше ниша, която домоуправителят бе нарекъл „кабинет“, когато за пръв път въведе Фин в жилището. По онова време помещението приличаше по-скоро на стенен шкаф или спалня за съвсем малко дете, но тя помоли един колега да й скове няколко простички чамови етажерки, монтира чертожна маса, която едва се вмести в тясното пространство, и вече имаше къде да работи. Някъде отзад се спотайваше банята с най-малката мивка, вана и тоалетна в света. Когато седеше на тоалетната чиния, коленете й бяха под мивката, а ако поискаше, можеше да свали капака и да натопи крака във ваната. За да се изкъпе наистина, трябваше да се сгъне на четири.

Когато нае апартамента, всичко беше боядисано в унил никотиновожълт цвят, но тя освежи банята в розово, спалнята в тревистозелено, а хола — кухня — в бежово. Малката работна ниша боядиса в деловит чисто бял цвят. В редките си свободни моменти смъкна отровнозеления линолеум и повика майстори да изциклят стария паркет отдолу.

Компютърът й беше вехт лаптоп „Сони“, купен почти без пари на една разпродажба във факултета на майка й. Държеше го скрит под разнебитения диван с червена кадифена тапицерия в „хола“, за в случай че някой наркоман събере енергия да изкатери петте етажа и да го открадне. За Фин тясната квартира бе същински дворец и вълшебна врата към бъдещето. Оттук можеше да отиде където и да било, макар че в момента не можеше да си представи къде ще е това.

Яростта й все още не беше стихнала, когато отключи апартамента, нахълта вътре, метна раницата си на дивана и започна да се съблича, оставяйки диря от дрехи по пътя към банята. Потопи се в малката вана почти за цял час, избръсна си краката, макар че всъщност нямаха нужда и си изми косата, която също не се нуждаеше от това.

Гневът й не отслабваше. Тя източи ваната, пусна си студен душ и стоя под ледените струи, доколкото можеше да издържи, като броеше наум предимствата си и си представяше как Кроули се лута из Сентръл Парк с бяло бастунче и крещи: „Аз съм сляп! Аз съм сляп!“. Така му се падаше на гадината. Свали стария си хавлиен халат от куката на вратата, грабна кърпа и бършейки в движение косата си, мина в спалнята да потърси нещо за обличане. Просна се на леглото и заби разсеян поглед в шкафа.

Изстена. За тази вечер имаше уговорена среща с приятеля си Питър, с когото ходеше вече от два месеца. Трябваше да вечеря заедно с него и още неколцина познати в „Градината на Макс“ на авеню „Б“, а освен това имаха мълчаливо споразумение, че „събитието“ ще е довечера — най-вече по негово настояване и защото й бе омръзнало да отлага. Питър беше доста хубав, умен и мил, но Фин открай време много внимаваше с кого ще си легне.

Още на шестнайсет години в Кълъмбъс тя беше невероятно хубава и ужасно свенлива. Убийствена комбинация. Момчетата на нейна възраст изпадаха в ужас от прекрасното видение с разноцветни очи и облекчаваха собствените си комплекси за малоценност, като я наричаха „нажеженият айсберг“ или „червената рибка“. В резултат тя никога не излизаше на срещи и до края на шестнайсетата си година не бе целувана дори по бузата.

Накрая Фин заряза всякаква предпазливост и сподели проблема си с един млад преподавател от местния университет — вдовец, чието двегодишно момченце понякога ходеше да наглежда. Харесваше си го тайно още от първата съвместна смяна на памперсите, тъй че в крайна сметка не се оказа чак толкова трудно. За една нощ от нецелувано девойче се превърна в жена и нито веднъж не съжали за това. В предаването на Опра Уинфри сигурно биха го нарекли злоупотреба с малолетна, но тя не го прие по този начин тогава, не смяташе така и сега. За нея станалото бе чудо. От друга страна, за тия неща е по-добре да не се говори често.

Мъжът беше мил, нежен и удивително добър любовник в сравнение със следващите. Беше и достатъчно умен, за да ограничи връзката до няколко месеца, давайки на Фин време да събере опита и увереността, от които отчаяно се нуждаеше, научи я и на много неща за момчетата, но без да разбуди в нея друго, освен силно приятелско чувство.

Покрай другото той я научи как се използват презервативи и какви оправдания си измислят мъжете, за да не ги слагат. По-късно тя наистина чу всички тия оправдания, а и някои нови. За всеки случай винаги държеше няколко презерватива в нощното си шкафче и носеше поне един в тайното джобче на портмонето си. В плановете й нямаше място нито за СПИН, нито за бременност, а не й се вярваше и Питър да желае нещо подобно. От петимата мъже, с които бе спала след първия, само двама си заслужаваха усложненията и емоционалните трусове; останалите бяха досадни, бедни или болезнено ревниви, а единият дори бе събрал и трите недостатъка.