Крис Муни - Изчезналите

— Съвсем различно — казва Дарби. — И по-дълго.

Евън движи лупата над хартията.

— Тук има десетки различни комбинации — отбелязва той.

— Как ли се променят посоките? — обажда се Куп.

— Нямам представа — отвръща Евън. — Мислех си, да не би да става дума за комбинация на заключалка, но я вижте тук: „3: НЕ ПРИБЛИЖАВАЙ“. А отдолу е изписано името на Тери Мастранджело с въпросителна. Има още няколко имена, които Рейчъл е зачертала.

— Водила е списък на държаните заедно с нея жени — казва, сякаш на себе си, Дарби. — Да разполагате случайно с видеоспектрален апарат?

— Най-доброто, което ми е подръка, е стереомикроскоп — отвръща Евън, като прибутва апарата към нея.

Дарби внимателно премества хартията върху предметното стъкло на микроскопа. Започва от горния ляв ъгъл на листа. Повечето имена не се четат. Няколко са зачертани.

— Тук сякаш е изтривано — сочи Дарби. — Можем да изпробваме различни светлинни източници под всякакви ъгли, с надеждата да разчетем нещичко.

— На по-голям успех можем да се надяваме с инфрачервени лъчи — намесва се Куп. — Много добри резултати дават при разчитане на изтрит молив или замазани подписи. Можем да ги пробваме и на зачертаното.

— Интересуват ме отпечатъци от пръсти.

— Следите от молив няма да се повредят от разтворителите, които можем да използваме. Най-напред бих опитал електростатичен апарат — за изтрити надписи. Той няма да повреди нито хартията, нито евентуалните отпечатъци от пръсти.

— Възможно е да има и такъв апарат — казва Евън. — Ще погледна в описа на лабораторията.

— Ето и едно име — проговаря Дарби. — Джоан Новак. — Куп го записва върху тефтера. — Следва К-А… останалото не се чете. Последното име е Белона или Белора. Не мога да кажа със сигурност. Отдолу е Джейн Джитъл, а може и Джитълс да е. Има още букви, но са избледнели напълно.

— Да видим дали тези имена ще ни дадат нещо — казва Евън и след като ги преписва на едно листче, излиза.

Дарби проучва останалата част от документа. Десетки редове са изписани с почерка на Рейчъл Суонсън — неразгадаеми букви и цифри.

Дарби ги заснема с апарат за моментални снимки, докато Куп подготвя лабораторната фотоапаратура. Тя пъха „моменталките“ в раницата си, а след това започва да преписва шифрованите указания.

Откъсва листа от тефтера с думите:

— Ще го дам на Евън.

Свалила предпазното облекло, Дарби излиза в коридора. Евън не е там. Един лазарен принтер тъкмо изплюва лист хартия. Портрет на жена с къдрави черни коси и бледо лице — Джоан Новак, двайсет и една години, от Нюпорт, Род Айлънд. Видяна за последно, когато излизала от бара, в който работела. Изчезнала преди близо три години.

Дарби поема следващите два листа.

Кейт Белора, деветнайсетгодишна, има нездравия тен и уплашения израз на физически тормозена жена. Регистрирана наркоманка, занимаваща се открито с проституция. Видяна за последно на улицата в родния й град — Ню Бедфорд, Масачузетс. Никой не знае какво е станало с нея. Няма я от една година.

На последния лист хартия се вижда синеока жена с пухкава коса и лунички. Джейн Джитълсън, двайсет и една, от Уеър, Ню Хампшир. Колата й е намерена изоставена край някаква магистрала. Липсва от две години. Омъжена, с двегодишна дъщеря.

Дарби отново взема телефона на Куп, за да се свърже с Банвил. Той не отговаря. Оставя му съобщение с наученото и тръгва да търси Евън.

Той говори с бостънския бомбен експерт Кайл Романо, застанал край лабораторния пикап. Слънцето се показва сред дърветата — съмва. Прохладният въздух още мирише на пушек.

Телефонът на Евън звъни. Романо се отдалечава. Дарби го настига и пита дали може да използва пикапа. Може. Докато стига до Евън, той е приключил разговора.

— Някоя добра новина? — пита Дарби.

Евън поклаща глава.

— Трябва да вървя в Бостън да се погрижа за едно-друго.

— Романо ми дава пикапа — съобщава Дарби. — Ще се разходя до гората, да видя какво става.

— Предпочитам да си тук, при веществените доказателства, докато пристигнат лаборантите.

— Няма какво повече да се прави тук, докато не е изсъхнала хартията. Ще идем двамата с Куп — вече казах на Банвил да ни чака там.

Евън поглежда часовника си.

— И аз ще дойда. Да видим какво ни е приготвил Пътника.

Дарби отклонява колата край платното на Шосе номер 22 и спира под две дървета. Помежду им минава черен път. Всеки би могъл да спре на него и да остане скрит от погледите на минаващите по шосето. Върху земята не се забелязват никакви следи.