Крис Муни - Изчезналите

— Кога ще пристигнат тия мобилни групи на ФБР? — пита Куп.

— Нямам представа, но ако се забавят прекалено много, тая хартия ще стане на желе и няма да можем да сторим нищо по въпроса.

Но се оказва, че няма защо да чакат дълго. Още преди да привършат с оформянето на документацията, в дъното на улицата се появява един форд с осемнайсетметрово ремарке, украсено с антени и сателитни чинии.

Дарби взема телефона на Куп и звъни на Евън Манинг. Когато агентът се обажда, тя преминава направо към въпроса:

— Извинете за тъй ранното безпокойство, но открих нещо важно под верандата на Кранмър — парче смачкана хартия, в което има ключ за белезници. Тук пристигна един от мобилните ви екипи, а пък аз искам да бъде разгъната хартията, преди да е изсъхнала. За колко време бихте могли да пристигнете?

— Погледни към улицата.

Вратата на ремаркето се отваря и от прага й маха с ръка Евън Манинг.

Мобилната следствена група разполага с най-съвременно оборудване, внимателно проектирано по начин, който позволява да бъде вместено в продълговатото, тясно пространство. Всичко вътре буквално мирише на ново. Един от мониторите е свързан с федералната система за ДНК анализ и база данни.

— Къде са ви експертите? — пита Дарби.

— Във въздуха — отвръща Евън. — По план следва да кацнат в Логан през следващите три часа. Други два екипа вече обработват местопрестъпленията в Бостън. Тази хартия — има ли кръв по нея?

— Не знам. Още не съм я разгънала.

— Не е зле да се преоблечем — за всеки случай.

След като навличат работни комбинезони, Евън й подава маска, предпазни очила и ръкавици.

— Неопренът оставя отпечатъци върху хартията — предупреждава той. — Трябва да си сложим памучни ръкавици върху тези.

Помещението е студено и ослепителнобяло. Работната маса — малка. Евън застава зад Дарби, за да й осигури известна свобода на движенията.

Тя полага хартията върху чистата повърхност. С помощта на два чифта пинцети започва бавно да я разгръща.

Отделянето на страниците е бавна и мъчителна работа. Освен че е мокра и хлъзгава, хартията е страхотно намачкана и е започнала да се къса на местата, където е била кой знае колко пъти сгъвана и разгъвана.

Размерите на листа са двайсет на двайсет и пет. Върху обърнатата към тях страна се вижда отпечатана на цветен принтер карта. По-голямата част от нея остава неразгадаема. Цветовете са избелели, а на няколко места образът е направо отмит — най-вероятно от потта на Рейчъл Суонсън.

На две места картата е замазана с кал. Други са придобили землистия цвят на пръстта. Тук-там личат петънца засъхнала кръв, както и други, жълтеникави — навярно от слюнка или гной.

— Защо ли е нагънала хартията толкова пъти? — обажда се Куп.

— Защото само така е възможно да я скрие в джоба, устата си или — ако се наложи — в ректума.

— Добре е, че си сложихме ръкавици.

Дарби почиства калта с помощта на памучни тампони, като много внимава да не отмие още от цветния тонер. Образът на Каръл не напуска съзнанието й, докато се занимава с хартията.

Под калта са скрити, отпечатани с прилежно изписани, но избелели букви, указания за придвижване. В дъното на листа личат инициалите на уебстраницата, от която е отпечатана картата.

Дарби прибягва до услугите на увеличителя.

— Пише: „… два километра, минаваш между две дървета, продължаваш направо“.

— Имаш ли представа за къде става дума — обажда се Евън.

— Чакай — отвръща Дарби. Проследява лъкатушния път, задържа показалец на местата, където й се струва, че под калта са скрити някакви цифри. Отново си помага с памучния тампон. — Това е Шосе номер 22. В Белхам. Минава край гората от другата страна на езерото Салмънбрук.

— Дай да погледнем надписите — предлага Евън.

Дарби обръща хартията откъм другата страна. Там са изписани с треперлив почерк миниатюрни букви — сякаш имена, нанесени с молив и станали нечетливи от пот и постоянно сгъване и разгъване на листа. Част от написаното е скрито под засъхнали петънца кръв.

Дарби изучава всичко това с помощта на лупата.

— Вижте сам — проговаря най-накрая тя, като отстъпва мястото си на Евън.

— 1ЛДД2ДН — чете той. — Съвпада ли с написаното върху китката на Рейчъл?

Дарби вади джобния си компютър, където е въвела онзи надпис, и сравнява:

— Там имаме следното: 1ЛД2ДЛДЗДН2ДЗЛ.

— Това тук е не само различно — то е и по-късо.

— Какво имаме на втория ред?

Евън чете комбинацията от букви и цифри.