Крис Муни - Изчезналите

Тя написва номера на майка си върху гърба на една визитка и му я подава.

— Лицето ти се подува — отбелязва Евън. — Трябва да го наложиш с лед.

Дарби излиза от горичката и гледа към ранените и убитите. Четири, не, пет тела лежат под сини покривала. Мъж от съдебната медицина тъкмо покрива още един командос.

Тя се извръща по посока на мястото, където бе преди малко пикапът. То представлява опушен кратер. Тялото на мъжа, когото забеляза вътре, не е открито. Парчета от него са пръснати из отломъците наоколо. Голям късмет ще извадят, ако успеят да го идентифицират.

Някакъв пожарникар наблизо захвърля маркуча и крясва нещо, което тя не разбира. Други четирима негови колеги се втурват към място, където една окървавена ръка се размърдва изпод купчина пръст и камъни.

Би могло това да съм аз. Ако бях малко по-близо до пикапа, сега щях да съм затрупана или мъртва.

Куп мъкне поредната носилка — този път с млада жена. Отпуснатите й ръце се тътрят по земята, а безжизнените очи гледат право в сивото небе, докато дъждът отмива от лицето й мръсотия и кръв.

Към три без четвърт всички оцелели са открити и транспортирани. Пожарникарите продължават да обикалят из района на поражението — двама имат готовност с маркучи в ръце. Агенти на федералните и щатските служби за контрол над огнестрелно оръжие и експлозиви, облечени в предпазни костюми, проверяват купищата отломъци.

За района от тяхна страна отговаря Кайл Романо, бивш експерт по експлозиви в морската пехота и ветеран с петнайсет години стаж в бостънския клон на службата. Той е огромен червендалест мъж със следи от акне по лицето.

Налага му се да крещи заради равномерния трясък от ротора на виснал отгоре репортерски хеликоптер.

— Определено е динамит — казва Романо. — Личи от начина, по който е деформиран металът. Открихме част от часовников механизъм, както и нещо, което прилича на парче от метална кутия. От онова, което всички вие разправяте, излиза, че при отварянето на вратата, тя е изпратила сигнал до часовниковия механизъм. Останалото ви е известно. А сега аз имам един въпрос.

Романо почесва носа си. Цялото му лице е в чернилка и пепел.

— Банвил ми каза, че тоя, дето го издирвате, отвлича жени.

— Точно така.

— А тук сме изправени пред всички характеристики на терористичен атентат. Всеки подобен акт гарантирано привлича общественото внимание. Докато вашият човек би следвало да прави всичко възможно, за да остане незабелязан.

— Мисля, че е изпаднал в отчаяние — казва Дарби.

— Същото казва и профайлърът — Манинг май беше. Евън Манинг.

— Какво друго ви каза?

— Не много. Разправяше за изчезналата тийнейджърка. — Романо поклаща печално глава. — Бедното момиче — пиши го умряло.

— Той ли каза така?

— Не с тия думи. — Романо отпива здраво от шише с вода. — Само това знам за момента.

— Мога ли да помогна с нещо?

— Да. Можете да потърсите парчето от пикапа, върху което е щампован идентификационният му номер — би трябвало да се търкаля нейде из развалините.

— Можем да помогнем и при пресяването.

— Имаме си хора за тая работа. Бомбените атентати не приличат на случаите, с които обикновено се занимавате вие. Не се обиждайте, но осигуряването на района ще бъде моя грижа. Прекалено много хора щъкат наоколо. Още един път благодаря за съдействието.

Експерти по взривове търсят веществени доказателства. Дарби не може да се включи. Не успява да открие и Куп. Трябва да си върви.

Навсякъде гъмжи от репортери. Тя крачи мълчаливо покрай тях, за да стигне до преграда — улицата е отцепена от бомбените специалисти.

Спряла е недалеч от пресечката с Дънстабълроуд. Оттатък е Портър авеню. Още по-нататък се намира Сейнт Пайъс.

Кабината на телефонния автомат, от който се обади преди две десетилетия, си е на същото място, а самият той е заменен от модерна версия с яркожълта слушалка. Дарби иска да позвъни на Лайлънд и да разбере какво се е случило в лабораторията. Бърка в джоба си — само банкноти. Влиза в близкия магазин да ги развали.

Вътре е пусто, ако не се брои тийнейджърката зад рафта. Тя гледа репортаж за атентата в Голямата болница по сложен върху малък хладилник телевизор.

— Бихте ли увеличили звука?

— Разбира се.

Изпратеният на място репортер не разполага с кой знае каква информация, но компенсира този недостатък с изобилие от актуални снимки на щетите, причинени от избухналата в гаража на Голямата болница бомба. Докато очевидци разправят за колосалния взрив, обективът на камерата обхожда околните разрушения. Дарби вижда засипана с отломъци улица, преобърнати таксита и линейки. Предната половина от сградата, направена почти изцяло от стъкло, е съборена. Когато вижда димящия кратер, първата й мисъл е за торова бомба 5 5 Изработен при домашни условия заряд с помощта на изкуствен тор, памук, вестници и нафта. — Б.пр. . Приготвена правилно и в достатъчно количество, тя би могла да причини показваните в момента по телевизията разрушения.