Крис Муни - Изчезналите

Пътищата за бягство на Пътника са отрязани.

Черният пикап не помръдва.

Банвил окачва слушалката на стената.

— Всички подстъпи са осигурени — казва той. — Хората са на позиция.

— Алфа-едно, всички групи са готови за действие — проговаря в микрофона си Хартуиг.

— Прието, Алфа-две. Готовност за действие.

— Прието, Алфа-едно.

Дарби усеща как тяхната кола се отлепя от бордюра, спира за момент и прави обратен завой. Хартуиг оставя перископа и прикляква до партньора си край задната врата. Към коланите и на двамата са прикрепени паник-гранати, известни още като „гръмосвети“ заради оглушителния и заслепяващ ефект при взривяването им.

Дарби наблюдава черния пикап на монитора. Той е все така неподвижен.

Хартуиг се обръща към нея и казва:

— Вие двамата оставате тук, докато положението отвън бъде напълно овладяно, разбрано?

Ванът намалява скорост.

Хартуиг прави знак на партньора си. Задната врата излита настрани, като блъсната от взривна вълна.

Двамата служещи от специалния отряд изскачат навън под лекия дъждец, като оставят вратата отворена. Дарби се приближава до нея, за да вижда по-добре.

Командосите са вече при задната врата на черния пикап — един от тях е поставил облечена в ръкавица ръка върху дръжката на вратата. Откъм дърветата претичва още един, насочил пистолет към мястото на шофьора.

Хартуиг дава знак с ръка. Мъжът при вратата рязко натиска дръжката и тя зейва отворена. Хартуиг запраща вътре граната и — преди да затвори очи — Дарби успява да съзре облечен в черно мъж, седнал пред масичка с някакво блещукащо устройство в ръка.

Гранатата експлодира с оглушителен трясък и ослепително сияние. Хартуиг насочва снабдено с лазерен прицел оръжие към гърба на мъжа. Той все така седи пред масичката. Не помръдва.

— Ръцете на тила. Веднага. И никакви движения.

Пътника остава неподвижен.

Дарби усеща колата да се разтърсва от внезапно, рязко спиране. Банвил е станал от мястото си и минава край нея. Хартуиг се втурва през отворената врата на пикапа.

— Ръцете горе, веднага!

Събаря Пътника върху пода.

Дарби излиза навън с изтръпнали от дългото седене нозе. Иска й се да бъде наблизо, да види лицето на Пътника и да надникне в очите му, когато чуе името Каръл.

Хартуиг излиза от пикапа и клати глава. Казва нещо на Банвил.

Куп е вече там. Пътника лежи неподвижен на пода. Банвил се връща при тях.

— Какво става? — пита Дарби.

— Вързан за стола труп — отвръща Банвил. — Това става.

— Какво? Тези гранати не могат да убиват.

— Мъртъв е от няколко часа. Удушен.

— Ами апаратурата?

Банвил не отговаря. Той влиза в тяхната кола и взема слушалката.

— Не може да е друг — проговаря техникът от ФБР. — Сигналът от подслушвателите се улавя точно от този пикап. Вижте: вътре има приемник L32.

— Може да използва апаратурата за ретранслиране на друго място — обажда се неговият колега.

Суматохата, шумът и видът на осем тежковъоръжени командоси мигом привличат вниманието на околните жители. Те надничат от прозорците, излизат по верандите, мнозина се излагат на дъжда — само и само да задоволят своето любопитство.

— Давай да обезопасим обекта — обръща се Дарби към Куп.

На тротоара е застанало момиченце на не повече от осем години. Облечено е в жълт дъждобран и държи майка си за ръката. Изглежда уплашено до сълзи. Дарби го наблюдава, когато пикапът избухва и го запраща във въздуха заедно с майката.

Мощен сигнал за евакуация се носи над болницата. Даниел Бойл си проправя път през тълпите цивилни, лекари и друг медицински персонал, хукнали във всички посоки. Хората се блъскат едни в други, някои падат, всичко живо се мъчи да се добере до изход, да се измъкне от праха и пушека наоколо.

Чакалнята на интензивното е пуста. Вратите на отделението са широко отворени. Никой не пази стаята на Рейчъл. Двамата полицаи на пост са извикани или сами са решили да се отлъчат.

Бойл претичва по коридора. Сестрите са напуснали работните си места. Той е сам. Наднича през стъклената врата в стаята на Рейчъл. Тя спи.

Бойл отваря рязко вратата със свивката на китката, като внимава да не оставя следи.

Измъква от вътрешния джоб спринцовка. Захапва със зъби пластмасовия предпазител на иглата и я оголва, а с палеца натиска леко буталото, докато се приближава до леглото.

Ще му се да я събуди, да чуе последния й писък, преди да изпадне в конвулсии.