Крис Муни - Изчезналите

Пръстите й напипват планки и болтове, с които е прикрепен солидно към пода.

Следващият половин час Каръл прекарва в опити да отдели част от тръбната конструкция. Без най-малък намек за успех.

Сърцето й бие до пръсване от положеното усилие и нова вълна страх я залива, като кара кожата й да настръхне. Напряга воля и пропъжда страха. Трябва да поддържа съзнанието си ясно. Трябва да мисли. Добре. Какво друго имаме тук?

Каръл си представя обстановката: душ, умивалник, тоалетна и нар. А тя се нуждае от нещо остро, нещо, с което да го намушка или пореже…

Казанчето на тоалетната. Веднъж е помагала на приятел на майка си да поправи нещо в него и добре помни какво е видяла вътре — на първо място, вертикална пръчка и хоризонтален лост. И двете са направени от метал. Би могла да го удари и дори да пробие кожата, но не и да му нанесе сериозна рана.

Но ако го уцели в очите? Нека опита да я хване слепешката.

Каръл тръгва опипом към ъгъла. Пищялът й отново се блъсва в тоалетната чиния. Докосва дъската за сядане. Продължава да шари с пръсти към казанчето. Такова няма — само влажни метални тръби.

Обзема я паника. Един вътрешен глас, който много наподобява майчиния й, настоява да зареже тия мисли, да се успокои и да започне да разсъждава.

Каръл не иска да мисли. Препъва се из тъмнината, докато намира желязната врата.

— Тони, чуваш ли ме? — Блъска по стоманата с юмруци. — Тони! Къде си? Отговори ми!

Един цепещ въздуха звук, подобен на дрънчене от училищен звънец, я принуждава да подскочи.

Вратата се отваря, пинк-пинк-пинк .

Каръл се хвърля назад към нара и ляга отдолу, сграбчва одеялото и го усуква като дебело въже с надеждата да се предпази с негова помощ от острието на ножа.

Мъжът с маската не влиза.

Каръл е вторачила поглед към мижавата светлина в коридора. На около три метра от вратата, на пода, лежат завит в найлон сандвич и бутилка вода.

Каръл не вижда никаква сянка върху пода.

Може би е скрит зад ъгъла, далеч от вратата, и само чака тя да се покаже, за да посегне към сандвича и водата. Ако го стори, дали няма да се нахвърли отгоре й.

— Ало?

Това не е гласът на Тони — това е глас на жена, слаб, но ясен.

— Чувате ли ме? — пита жената.

— Чувам ви — отвръща Каръл. Бърше сълзите от очите си и наблюдава вратата, ослушва се, приготвя се за съпротива. — Казвам се Каръл. Каръл Кранмър. А вие къде сте? Коя сте?

— Аз съм Марси Уейд. В стаята си съм.

— Не излизай оттам — провиква се друга жена.

Колко души са затворени с нея на това място?

Звънтенето се разнася отново — вратата се затваря.

И тогава чува писъка.

Предобедът започва за Дарби в полицията на Белхам. Часът е шест. Застанала е с Куп в дъното на претъпкана конферентна зала. Броеве от днешния „Хералд“ са пръснати навсякъде.

Името Каръл Кранмър е отпечатано с огромни букви. „Къде е тя? Полицията може би напипва следите на побъркан убиец.“

Дарби е прочела вече вестника. В статията няма кой знае какво — само предположения, вместени сред куп снимки. На една се вижда Даян Кранмър, свлякла се на стълбите пред къщата си, вкопчила пръсти в косите си, надала ужасяващ писък.

Стръвта е заложена в последния абзац:

„Близък до разследването източник съобщава, че полицията е открила важно доказателство, което би могло да доведе до разплитане на целия случай. Криминалисти и експерти от полицейската лаборатория заедно със специален агент Евън Манинг от ФБР се готвят да претърсят основно къщата на Кранмър днес.“

И сега на Пътника остава само да се покаже от дупката.

Банвил излиза на подиума. Провисналото му лице издава колосална умора. На стената зад него виси увеличена карта на района около къщата на Кранмър. Всички възможни пътища за измъкване от него са отбелязани с червени топлийки.

След като шумът заглъхва, инспекторът заговаря:

— Експерти от ФБР, изпратени от бостънския офис на Бюрото, посетиха къщата на Кранмър късно снощи и установиха, че подслушващите устройства са все още активирани. Управляват се от разстояние, което означава, че могат да бъдат включвани и изключвани по желание, с оглед да се пести енергия. Най-голямото разстояние, на което са в състояние да изпратят сигнал, е горе-долу към километър. В момента микрофоните са изключени. Ще разположим цивилни полицаи без опознавателни знаци по всички ключови точки из района в посочения току-що радиус от къщата. Други сътрудници, представящи се като доброволци с афишите на Каръл в ръце, ще записват номера на коли.