Крис Муни - Изчезналите

— Така постъпват психопатите, когато се видят натясно. Или пък е искал да ни предупреди, да покаже, че владее напълно ситуацията.

Лицето на Евън се вкаменява и това притеснява Дарби.

— Пътника е изключително умен, строго дисциплиниран тип — казва агентът. — Той променя стила на работа, както и критериите за подбор, отвлича жертвите си из различни щати, така че да не създаде представа за самия себе си. Избира обектите по случаен принцип, за да не ни позволи да изградим стереотип. В състояние е да кротува месеци наред, което показва изключителна степен на сдържаност. И, както съм се убедил сам, начинанията му се подчиняват на детайлно изграден план. Прави всичко възможно да владее положението — затова е изпратил оня пакет на Даян, по същата причина организира разговора й с Каръл. Иска да сме наясно, че е в състояние да я убие, когато реши.

— И поради същата причина трябва да се възползваме от подслушващите устройства като примамка — заявява Дарби.

— Как?

— Като му подхвърлим вас лично. Ще се изпуснем пред репортер на „Херълд“, че сте тук, понеже Рейчъл Суонсън е дошла в съзнание и е дала важни показания, така че искате да разгледате къщата. По такъв начин можем да бъдем сигурни, че Пътника ще слуша.

— Ако види името ми във вестника, може да се уплаши, да убие Каръл и останалите жени и да духне нанякъде — вече го е правил.

— Само че този път допусна грешка. В къщата на Каръл. Остави кървава диря, както и една от своите жертви. Рейчъл Суонсън може да се окаже ключ към залавянето на Пътника. Положително ще поиска да узнае какво сме успели да научим от Рейчъл, преди да хване гората.

Банвил поглежда часовника си.

— Имаме четвърт час да извикаме репортерите — казва той. — Някакви предложения?

— Можем да изчакаме, докато се справят със сепсиса — казва Евън, — след което ще преместим Рейчъл Суонсън в наблюдавана стая на психиатричното, ще я отвържем и ще дадем възможност на Дарби отново да разговаря с нея.

— Може да не поиска — възразява Дарби. — Нали чухте записа. — Изведнъж спря да говори. — Откривани ли са подслушващи устройства в домовете на останалите жертви?

— Не, това е първият случай.

Дарби поглежда Банвил.

— Предлагам да пуснем слух, че ФБР възнамерява да претърси основно къщата. Пътника ще поиска да научи до какво се е добрал агент Манинг. Ако се появи, ще го пипнем. Ще блокираме всяка пътечка, та пиле да не може да прехвръкне.

— Ами ако не се появи? — пита Евън.

— Ще убие Каръл, ако не го е сторил вече — отвръща Дарби. — „Бръмбарите“ са най-добрата ни възможност.

Сега Евън гледа Банвил.

— Този случай е ваш — ваше е и решението.

Банвил разтърква с пръсти долната си устна.

— Две изчезнали жени плюс младо момиче… Съгласен съм с Дарби. Аз съм за.

Всички цветарници в околността са затворени днес. Дарби е принудена да избере от анемичния асортимент на болничния магазин за подаръци. Не жали време за издирване на най-ярките цветове, които са на разположение, и в крайна сметка съумява да оформи приличен букет.

Сега в интензивното е тихо и спокойно. Доктор Хачкок си е отишла. Дарби се обръща към една сестра. Няма промяна в състоянието на Рейчъл Суонсън.

Налага се да положи известни усилия, за да убеди сестрата да допусне цветята в стаята. Дарби ги оставя върху шкафчето под телевизора. Така ще бъдат първото нещо, което ще се появява пред погледа на Рейчъл, когато се събуди. Може пък те да я убедят, че вече не е затворена в тъмницата, където понастоящем се намира Каръл Кранмър.

С парещи очи и изтощена до крайност, Дарби едва не пада в спалнята на майка си. Шийла спи.

Някаква особена тъга я притиска. По пътя за вкъщи Дарби се е надявала да завари майка си будна. Има нужда да поговори с някого. Ето го егоизма на детето, което докрай изпитва нужда от своята майка. Дарби се пита дали изобщо някога ще съумее да го надмогне.

Миглите на Шийла потрепват и тя отваря очи.

— Ти ли си, Дарби? Не те чух да влизаш.

— Току-що пристигам. Искаш ли нещо?

— Малко вода с лед.

Дарби слиза в кухнята, пълни пластмасова кана с вода и лед. Присяда върху леглото и държи чашата, за да може Шийла да пие през сламката.

— Така е много по-добре — отбелязва Шийла с прояснен поглед. Дишането й обаче си остава затруднено. — Яла ли си? Тина приготви някакво подобие на яйчена салата.

— Взех си сандвич в болницата.

— Какво си правила там?

— Бях на посещение при пострадала. Казва се Рейчъл Суонсън. Днес дойде в съзнание.