Крис Муни - Изчезналите

Евън изкарва върху дисплея образ на бял мъж с избуяли брада и мустаци. Погледът на зелените му очи е пронизващ, а чертите на лицето са болезнени, като на наркоман.

— Това е снимката на Джон Смит, взета от неговата колорадска шофьорска книжка. Съседи съобщиха, че един от задните калници на поршето му е бил ударен неотдавна. Снабдиха ни и с друга информация: Смит често излиза вечер и се държи настрана от всички. Никой не знае от какво живее и никой не е влизал в къщата му. Неколцина от свидетелите са забелязали над китката му неумело направена татуировка — детелина с числото 666 в нея.

— Характерна е за членовете на Арийското братство — отбелязва Дарби.

Евън кимва.

— Етническият профил на жертвите в Колорадо насочва към тази организация. Разбира се, членовете й заявиха, че не познават господин Смит. Името не фигурира в нашите компютри. Не знаем дори дали Джон Смит е истинското име на Пътника.

— А кръвта, която сте открили — обажда се Дарби, — съвпада ли с някой от въведените в системата за анализ образци?

— Да. Съвпада с кръвта на една от изчезналите в Денвър жени. След това Смит се развихря в Лас Вегас. Това става към края на деветдесет и трета година. Тук възприема нова методика на селекцията. През следващите осем месеца изчезват дванайсет жени и трима мъже. Местната полиция не се стряска особено, понеже там непрекъснато изчезват хора. Мъкнат се за задоволяване на кой каквито пороци има, идват и си отиват.

— Какъв е етническият профил на жертвите?

— Жените са предимно бели — отвръща Евън. — Мъжете — евреи. Колата на една от жените е изоставена на пътя. Някой е бърникал в електрическата инсталация. За щастие и тук е намерен отпечатък от споменатата вече толкова пъти обувка. Към момента, когато в разследването се включвам аз, господин Смит е вече в Атланта — третата му спирка. Това е през деветдесет и четвърта година, когато даваме на случая кодовото име „Пътник“. Отпечатъкът от обувка е въведен в националната система и ние сме привлечени към разследването.

Евън се размърдва върху стола си, чиито пружини проскърцват.

— Кари Уедърс — четвърта жертва на Пътника в Атланта, е забелязана да се качва в черно порше карера. Свидетелката съобщава, че колата е с номера от Мериленд и с ударен заден калник, но не успява да разгледа добре самите номера. Това беше първият ни истински успех и ние алармирахме всички бензиностанции и сервизи в района да си отварят очите на четири за черно порше с ударен заден калник. Тъкмо бяхме започнали да проверяваме регистрираните в Мериленд поршета, когато посред нощ се обади служител от една бензиностанция на „Мобайл“. Току-що там е спряла кола от тази марка, която отговаря на нашето описание. На седалката до шофьора спи руса жена. Прекалила била с пиенето, обяснил той. Инструктирам служителя да блокира помпата и тръгвам с един от лабораторията.

— Бензинджията излезе много хладнокръвен и с голямо желание да сътрудничи — продължава Евън. Гласът му звучи някак безразлично, сякаш чете протокол. — Каза, че е записал номера на колата върху листче до телефона си. Тръгнах след него към сервиза. Когато влязох в офиса, той се озова зад гърба ми. Удари ме в тила и друго не помня. Когато дойдох на себе си в болницата, научих, че подпалил бензиностанцията с помощта на гориво от помпите. В един момент съм успял да изпълзя, но не помня нищичко. Сътрудникът от лабораторията и истинският служител бяха идентифицирани с помощта на зъболекарските им картони. И двамата са застреляни с офицерски колт.

— Със същото оръжие е убит приятелят на Каръл Кранмър — казва Дарби, която носи балистичната експертиза в папката си. — Не разпознахте ли мнимия служител?

— Този бе по-едър, без брада и мустаци, с гладко избръсната глава — отвръща Евън. — Никаква прилика с Джон Смит. Носеше яке, така че не бих могъл да забележа каквато и да било татуировка върху ръката му. А и въобще не отговаряше на изработения профил. Нищо не попита за разследването, а психопатите почти винаги правят това. Видимо бях сгрешил.

— Нападал ли е полицай и преди това? — пита Дарби.

— Не, доколкото ми е известно. Но ако Джон Смит принадлежи наистина към Арийското братство или друга някоя организация, основана върху идеята за расово превъзходство, убийството на полицай или друг представител на силовите държавни структури за тях е равнозначно на израстване в йерархията. Нещо като почетен знак.

— И все пак е странно, че е набелязал за жертва точно вас и си дава труда да инсценира подобен капан — посочва Дарби.