Крис Муни - Изчезналите

— Не можем да приемем, че той ще седне в задната част на пикап — продължава Банвил. — Не би могъл да използва усъвършенствана апаратура. Неговата трябва да е в състояние лесно да се скрие в лека кола. Казаха ми, че приемникът му може да е маскиран в нещо толкова миниатюрно, колкото е стандартният уокмен. Възможно е дори да го включи към радиото на колата и да слуша през колоните. Вниманието на всички ни трябва да е насочено към евентуалната поява на бял мъж със слушалки или седнал самичък в кола. Ако такъв бъде забелязан, алармирайте веднага и, много моля, само на честотата, която ви давам сега. Не посягайте към мобифоните. Три камиона за доставки по адреси ще обикалят квартала. Във всеки от тях техници на ФБР ще следят излъчването на бръмбарите в къщата от мига, в който бъдат включени. Те ще проследят и радиообмена. Свършат ли си работата, идва ред на специалния отряд. В никакъв случай не предприемайте нищо спрямо евентуалния заподозрян. Специалните части ще имат грижата. Агент Манинг, искате ли да добавите нещо?

Застанал прав в далечния край на помещението, Евън съзерцава известно време върховете на обувките си, а сетне проговаря:

— Знам, че съществува известна вкоренена в миналото неприязън между полицейските звена и нашата служба в Бостън. Що се отнася до мен, този случай е на инспектор Банвил. Помолиха ни за подкрепа и с такива намерения сме дошли. Целта на всички ни е една: да открием Каръл Кранмър и да я приберем у дома. Не ме интересува кой ще обере лаврите по този повод. След казаното не остава друго, освен дебело да подчертая колко е важно всеки от вас да подходи към задачата с максимална предпазливост. Ако забележите някого или нещо подозрително, моментално ни съобщете. Дадена ни е възможност само за един опит — поправителен не се предвижда. Нека през цялото време не ви напуска мисълта, че той гледа, защото наистина гледа.

Залата е пълна с безизразни лица, които кимат тържествено.

През следващия половин час Банвил обяснява начина, по който ще бъде блокиран районът. Ако Пътника наистина подслушва в очертаната територия, няма къде да бяга.

Инструктажът свършва и хората стават от местата си.

Евън си пробива път сред тях към дъното на стаята.

— Това може да се окаже продължителна игра на изчакване — обръща се той към Куп и Дарби. — Защо двамата не отидете в лабораторията и не поработите върху текстилната нишка? Ако нещо изникне, моментално ще ви извикам.

— Шефът ни иска тук — отвръща Куп.

— Няма гаранция за това, че ще слуша именно сега — казва Евън. — Може да се случи по някое време следобед. По-голяма полза би имало, ако сте на работните си места.

— Случай като този крие опасност от най-различни усложнения — мнозина ще се опитат да се превърнат в герои — отбелязва Дарби. — Ако го заловите, ще ви трябват начаса хора за документиране на обстановката. Ще имаме нужда и от най-малката улика, за да можем да го заковем в съда.

Евън кимва.

— Да стискаме палци и да се надяваме, че ще захапе въдицата.

Дарби се отправя към вратата. Накъдето и да погледне, вижда усмихнатото лице на Каръл.

Над Бостън се рони лек дъждец. Улиците са претъпкани с коли.

Даниел Бойл, седнал зад кормилото на камионетка от Федералната експресна колетна служба, дава мигач и завива наляво, за да приближи бавно рампата, а ресорите скърцат под тежестта на товара отзад.

Мястото се охранява от двама полицаи. Бойл спира пред просната напряко метална лента. Той знае какво представлява тя. С едно натискане на бутона лентата се обръща, за да щръкнат цяла редица стоманени зъбци, които пробиват гумите на всяка опитала се да избяга през съоръжението кола.

Тлъст полицай с натежала челюст се тътри под дъжда. Бойл смъква стъклото с приветливо усмихната физиономия.

— Добро утро, господин полицай. Не съм по рутинния си маршрут — днес само замествам. Имам пратка за лабораторията. Ще ми кажете ли накъде да карам?

— Най-напред трябва да се регистрирате.

Бойл поема планшета. Ръцете му са облечени в кожени шофьорски ръкавици. Изписва името „Джон Смит“. То съвпада с онова, което е отпечатано на ламинираната му служебна картичка със снимка, закрепена към джоба на униформената риза. Той разполага и с други средства, за да удостовери тази самоличност, стига да се наложи.

Подава обратно планшета през прозореца. Партньорът на дебелака оглежда камионетката.

— Карай към онази рампа там, влез в паркинга, много ясно е обозначено — каканиже дебелият полицай. — Пратките се предават зад онази сива врата. Вървиш по коридора до приемателя. Там ще ти се разпишат за пакета — няма нужда сам да го мъкнеш по етажите.