Пол Кристофър - Призракът на Рембранд

— Съвпадат ли по време с етикета на галерия „Гоудстикер“? — попита Фин.

— Без съмнение. А нацисткият етикет е от Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg, по-познато като ERR.

— Какво имате предвид? — поинтересува се Били.

— Вижте — каза Шнеегартен и посочи с костелив пръст. — Кабарчетата са медни, но между тях се виждат малките дупчици и оцветяването от оригиналните пирончета. Вижда се и къде са били оригиналните опъвачи. Всичко това означава, че картината с кораба вероятно е рисувана в средата на седемнайсети век, по времето на Рембранд, а в по-нови времена е била извадена от рамката си и с нея е бил покрит дървеният панел, който носи етикетите на ERR и на Гоудстикер. Вижда се дори, че оригиналната картина е била по-голяма. Този участък е бил отрязан, за да пасне останалото на панела, и е бил добавен подписът на Рембранд.

— Кой би направил такова нещо? — удиви се Били.

— Подозирам, че Фин е права — някой, който е искал да скрие дървения панел от любопитни очи.

— Можеш ли да отстраниш платното? — попита Фин.

— Естествено — каза Шнеегартен. — Не е лепено. Просто е прикрепено с кабарчета към дървото. Дайте ми минутка. — Той взе друг инструмент с форма на малки клещи с плоски щипци и се зае да измъква кабарчетата. Приключи и повдигна внимателно платното.

Точно според очакванията на Фин, отдолу имаше друга картина. Мъж на средна възраст, облечен като холандски търговец с червена кадифена блуза и шапка с перо. Стоеше до пищна драперия, на преден план имаше маса, отрупана с екзотични на вид морски раковини и няколко също толкова екзотични навигационни прибора, сред тях и един, който приличаше на ранен секстант. В едната си ръка мъжът държеше книга със светла подвързия от телешка кожа, в другата — рапира с орнаментирана извита дръжка. Силна светлина се лееше от много тесен прозорец с цветно стъкло в дъното отляво. Стъклописът изобразяваше хералдичен щит. Гербът се състоеше от шлем с пера върху разделено на четири поле с ивици в черно и жълто в два от срещулежащите квадрати и турски полумесеци и френски лилии в другите два.

— Това е гербът на Боегарт! — възкликна развълнувано Били.

В долния десен ъгъл имаше фин подпис в черно, съвсем различен от подписа на платното.

— Истинският подпис на Рембранд ван Райн — обяви старият професор с драматичен жест.

— Картината истинска ли е? — попита Фин.

— Нека проверя — каза Шнеегартен. Тръгна тромаво към компютъра на разхвърляното бюро и започна да трака на клавиатурата. Пишеше и говореше: — През далечната 1968-а участвах в един изследователски проект, организиран от холандското правителство със задачата да направи оценка на реалния брой съществуващи картини на Рембранд. Събра се експертен екип от целия свят. Освен че проверявахме автентичността на картините, създадохме и база данни с подробни описания. — Продължи да задава команди на компютъра. — Когато сравниш тези данни с информацията, натрупана от нашия отдел за изследване произхода на свързани с Холокоста произведения на изкуството, получаваш един изключителен набор от информация. — Спря, примижа и натисна още един, последен клавиш. — А — ахна накрая, очевидно доволен от себе си.

— Какво? — попита Фин.

— Тази картина… много странно, струва ми се — измърмори старецът, местейки очи по монитора. — Според компютъра, това е портрет на Вилем ван Боегарт, рисуван от Рембранд през 1659-а, приблизително в средата на кариерата му. Поръчката фигурира както в документацията на Рембранд, така и в тази на Ван Боегарт, която се пази в семейните архиви. Вилем ван Боегарт е бил на трийсет и седем години, когато е рисуван портретът. Картината не е била продавана. Била е част от оригиналната колекция „Боегарт“, пазена в Амстердам до 1938-а, когато е открадната заедно с половин дузина други картини. Нито една от тях не се е появила впоследствие. Знаем за съществуването й само благодарение на една снимка с архивна цел, направена от Жак Гоудстикер през 1937-а по молба на семейство Боегарт.

— Къде е сега тази снимка?

— Има две копия, едното е в американската национална архивна агенция за Холокоста във Вашингтон, другата е в архивите на Райксмузеум в Амстердам.

— Жак Гоудстикер прави снимката през 1937-а, картината е открадната през 1938-а, а през 1940-а същата картина, но прикрита под друга, се появява в инвентарните списъци на галерия „Гоудстикер“? — Били Пилгрим поклати глава. — Явно не е съвпадение, но не откривам и никаква връзка между събитията.