Мими Лат - Опасно съдружие

Стомахът й се сви. Не можеше да повярва, че Райън си е направил застраховка „Живот“, без да се посъветва с нея.

— Кога стана това?

— Почакайте за момент, трябва да взема папката…

Сърцето й затуптя по-силно. Човекът скоро се върна на телефона, чу се шумолене на хартия.

— Да видим сега… Ето я. Точно седмица преди смъртта на господин Морланд.

Тя се вцепени. Господи, защо Райън не й беше казал нищо?!

— Господин Морланд е изплатил и вноската за първата година — добави Джексън.

Ребека не можеше да повярва на чутото, но все пак успя да попита:

— А сега какво точно трябва да правя?

— Трябва да попълните съответните формуляри за изплащане — отвърна той, замълча за момент, после добави: — Разбира се, то няма да стане автоматично… При случаи като този на господин Морланд ние сме длъжни да проведем свое собствено разследване.

— Какво по-точно? — попита с разтуптяно сърце тя.

— Относно причините за смъртта… — Човекът се поколеба, после продължи: — В тази полица е включена една стандартна клауза, която гласи, че компанията не изплаща обезщетение в случай на самоубийство на застрахования в рамките на първите две години от подписване на договора.

— Но тук не става въпрос за самоубийство! — отсече младата жена. — Според мен мъжът ми е убит… — Чу как човекът насреща шумно си пое дъх.

— Обикновено ние правим свое разследване. — Прочисти гърлото си и добави: — Ще ви изпратя нужните формуляри, а разследването ще започнем в момента, в който ги получим попълнени от вас. Засега не мога да ви кажа нищо повече.

Ребека остави слушалката със замаяна глава. Фактът, че Райън си е направил застраховка само седмица преди нещастието, само засили увереността й в насилствената му смърт. Защо? Обикновената логика сочеше, че той не би постъпил така, ако е искал да се самоубие. Опитен адвокат, той със сигурност е прочел условията на договора и е разбрал, че в случай на самоубийство полицата не се изплаща.

Разбира се, полицията може да заяви, че решението за самоубийство е било взето след закупуването на полицата. А опитите на Ребека да го изкара убийство, са с цел да си осигури изплащането на обезщетението. Ето защо тя реши да не повдига въпроса за застраховката, освен ако от полицията изрично не настояват за това.

После й хрумна друга мисъл, от която неволно потръпна. Фактът, че Райън се е застраховал, без да й каже, несъмнено говори за наличието на нещо друго… Той се е страхувал за живота си! И е решил по този начин да осигури както съпругата си, така и нероденото си дете.

Ребека реши да провери и щабквартирата на предизборната кампания на Брандън Тейлър в Западен Лос Анджелис, тъй като Райън прекарваше голяма част от времето си именно там. Помещението беше наето само около месец преди смъртта му и тя никога не беше ходила там.

Оказа се, че става въпрос за паянтова сграда на булевард „Санта Моника“, вероятно някогашен склад. Единствената украса отвън бяха няколко предизборни плаката на Брандън Тейлър, но вътре цареше голямо оживление. Куп хора се занимаваха с приемане и изпращане на писма, няколко момичета отговаряха на непрекъснато звънящите телефони.

Ребека откри отговорника на тази лудница с цената на доста усилия. Името му беше Скот Рийд — небрежно облечен младеж с пясъчноруса коса, вързана на опашка. Трудно успя да го убеди да й отдели няколко минути от скъпоценното си време.

Разговорът с Рийд й даде първите реални доказателства за странния развой на събитията, предшестващи смъртта на Райън.

— Казвате, че няколко дни преди смъртта си Райън е бил потърсен по телефона от Пол Уърлингтън, така ли?

Младежът кимна.

„Най-сетне попаднах на нещо важно“ — с вълнение си помисли тя.

— Разговорът е бил доста разгорещен, след което съпругът ми се е втурнал навън?

— Да — отново кимна Рийд. — Каза, че отива да се види с тоя тип… — Раменете му леко се присвиха: — Явно ставаше въпрос за Уърлингтън.

Сега най-важното беше да разбере дали Райън действително се е срещнал с Уърлингтън. Когато спомена пред детективите, че този човек може би е бил заинтересуван от смъртта на мъжа й, тя нямаше с какво да подкрепи предположението си. Но сега нещата се бяха променили.

— Позволете ми да хвърля един поглед на бюрото на мъжа ми и ще ви оставя да си гледате работата — помоли тя.

— Съжалявам — поклати глава Рийд. — Брандън Тейлър ми позвъни още на следващата сутрин след изчезването на Райън и заповяда да му изпратим всичко, което се намира в и върху бюрото му.