Мими Лат - Опасно съдружие

— Не вярвам, че наистина си убедена в това, Ребека — с леден тон отвърна той. Усети се и побърза да добави: — Мисли за Райън, за това, към което се стремеше той… За него тази кампания беше много важна, беше всичко! — Помълча за миг, после изрече: — Двамата с него работехме в тясно сътрудничество, крояхме планове за това, което трябва да свършим във Вашингтон. Нима ще позволиш най-красивите му мечти да умрат заедно с него?

— Разбира се, че не! — ядосано отвърна, скочи от дивана и напрегнато закрачи. — Но ако получа помощ от службата на шерифа, аз с положителност ще открия отговорите на част от въпросите, които ме измъчват. Нима ти няма да поискаш наказание за Пол Уърлингтън, ако се окаже, че именно той е премахнал Райън?

— Несъмнено, скъпа, несъмнено… — промърмори Брандън. — Но голите обвинения и доказателствата са две различни неща. Не забравяй, че недоказаните публични обвинения могат да ти донесат огромни неприятности.

Тя обаче не беше склонна да се вслушва в подобни предупреждения. Беше твърдо решена да вдига шум — навсякъде и с пълно гърло, докато най-сетне й обърнат внимание. Поне това дължеше на Райън.

— Ще си помисля върху думите ти, Брандън — отвърна. — Но предварително ти казвам, че те не ми харесват!

— Точно това искам, момичето ми… Помисли си, хубавичко си помисли. Познавам те добре, Ребека. И зная, че не си само красива и чувствителна, но и умна.

Нищо подобно, рече си тя, докато затваряше телефона. И отново разбра, че е сама срещу най-големия кошмар в живота си.

На другата сутрин Джон се обади, точно както й бе обещал Брандън. Но разговорът не вървеше и тя предпочете по-бързо да го прекрати. Той се съгласи да й изпрати копие от договора за съдружие на Райън, но категорично отказа да й предостави счетоводната справка за злоупотребите на съпруга й, твърдейки, че все още не е готова. Ребека много се ядоса на друго: мръсникът не пожела да й каже името на служителя, който уж помагал на Райън в престъпните му машинации. Обясни това с искането на застрахователите и съветниците по трудовоправни отношения на фирмата, които държали преговорите с напускащия служител да се водят в пълна тайна.

С това приключи съдействието на Джон. Всъщност тя не бе разчитала на него. Отчитайки факта, че партньорите на мъжа й по-скоро пречат, отколкото й помагат, реши да се заеме с други, също така неотложни неща. С помощта на Люси им беше направила списък.

Спря се на една точка, срещу която пишеше „Застраховка“. До този момент бе отлагала телефонния разговор със застрахователния агент, чийто адрес бе открила в куфарчето на Райън. Причина за това беше поведението на детектив Уолтърс, който очевидно я смяташе за виновна в нещо и бе накарал колежката си Соловски да провери как стоят нещата с евентуалната застраховка „Живот“.

„Трябва да работиш така, сякаш обслужваш един от клиентите си“ — напомни си съвета на Люси. После, тъй като не можеше да намери повече поводи за отлагане, неохотно вдигна слушалката.

Писмото на Райън бе адресирано до човек на име Фред Джексън. Лесно откри, че той е застрахователният агент на цялата юридическа кантора. Търпеливо изслуша любезните му съболезнования, после описа писмото, което бе открила в куфарчето на съпруга си.

— О, да — отговори той. — Получих това писмо ден-два преди нещастието.

— Предполагам, че съм в неизгодно положение — въздъхна Ребека. — С мъжа ми действително обсъждахме въпроса с евентуалните застраховки, но аз нямах представа, че той е предприел практически стъпки в тази посока. Имате ли какво да ми кажете по този въпрос?

— Господин Морланд се свърза с мен преди няколко месеца — отговори Джексън. — Обясни ми, че планирате увеличаване на семейството и прояви интерес към различните форми на застраховка „Живот“. Изпратих му съответната информация по пощата.

Ребека си спомни нощта, в която решиха да си имат бебе. Времето беше необичайно меко и двамата с Райън отидоха на вечеря в един крайбрежен ресторант. После си свалиха обувките и тичаха по пясъка като деца. А накрая се скриха зад една дюна и се любиха без обичайните предпазни мерки.

— Госпожо Морланд?

Тя се стресна и излезе от унеса си.

— Извинете, нещо се отнесох… Мъжът ми потърси ли ви отново?

— Да, няколко седмици по-късно. Поиска да му изготвя полица за сто хиляди долара. За човек на неговата възраст издаването на подобна полица е свързано със задължителен медицински преглед. Практически това стана много лесно — просто изпратихме при него лекаря на нашата застрахователна компания. Всичко беше наред и ние издадохме полицата.