Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— Никой ли не е излизал?

— Никой.

— А на другата врата към улица „Орвието“?

— Поставих Диьози да дежури.

— С категорични заповеди ли?

— Да, шефе.

В просторния хол на хотела тълпата пътници се трупаше, обзета от тревога, коментираше горе-долу точни версии, които й хрумваха върху странното престъпление. Всички прислужници, повикани по телефона, пристигаха един след друг. Г-н Льонорман веднага ги разпитваше.

Никой от тях не можа да даде ни най-дребно сведение. Тогава се яви една прислужничка от петия етаж. Преди десетина минути може би тя срещнала двама господа, които слизали по служебното стълбище между петия и четвъртия етаж.

— Слизаха много бързо. Първият водеше втория за ръката. Учудих се като видях двамата господа на служебното стълбище.

— Можете ли да ги познаете?

— Първия не. Той си обърна главата. Беше слаб, рус. Носеше мека черна шапка… и черни дрехи.

— А другият?

— Ах, другия. Това е англичанинът с добре обръснато тлъсто лице и карирани дрехи. Без шапка.

Очевидно описанието се отнасяше за Шампан. Жената добави:

— Видът му беше… Видът му беше странен… като на луд.

Твърдението на Гурел не задоволи г-н Льонорман. Той разпита поред портиерите, които стояха пред двете врати.

— Познавате ли г-н Шампан?

— Да, господине, той винаги говореше с нас.

— А не сте ли го виждали да излиза?

— Не. Тази сутрин не е излизал.

Г-н Льонорман се обърна към полицейския комисар:

— Колко души имате, господин комисар? — Четирима.

— Не са достатъчно. Обадете се на секретаря си да Ви изпрати всички налични хора. И благоволете сам да организирате най-непосредствено наблюдение на всички изходи. Военно положение, господин комисар…

— Но, протестира директорът, моите клиенти…

— Не ме е грижа за Вашите клиенти, господине. Моят дълг стои над всичко, а той е да арестувам на всяка цена…

— Значи Вие мислите? — осмели се следователят.

— Не мисля, господине… Сигурен съм, че авторът на двойното убийство се намира все още в хотела.

— В такъв случай Шампан…

— В този час аз не мога да отговоря дали Шампан е още жив. Във всеки случай това е въпрос на минути, на секунди… Гурел, вземи двама души и претърси всички стаи на четвъртия етаж… Господин директор, един от Вашите служители ще ги придружи. Към другите етажи ще пристъпим, когато пристигне подкреплението. Хайде, Гурел, на лов, и си отваряй очите… Това е едър дивеч.

Гурел и хората му побързаха. Г-н Льонорман остана в хола близо до рецепцията. Сега вече не мислеше да сяда, както правеше обикновено. Той крачеше от главния вход до входа откъм улица „Орвието“ и се връщаше в изходната си точка.

От време на време заповядваше:

— Господин директор, да се наблюдава кухнята, могат да се измъкнат оттам… Господин директор, кажете на Вашата телефонистка да не свързва никого от хотела, който поиска да говори с града. Ако й се обадят от града, да свърже търсеното лице, но да си запише името му. Господин директор, нека направят списък на клиентите, чието име започва с Л или М.

Произнасяше всичко това високо като армейски генерал, който дава заповеди на своите лейтенанти, от които зависи изходът на битката.

А това наистина беше безмилостна и жестока битка, въпреки че се разиграваше в елегантната обстановка на един парижки хотел между могъщата фигура на началника на Сигурността и загадъчния преследван, гонен човек, почти пленник, но така невероятно хитър и ловък.

Тревога свиваше гърлата на наблюдателите, струпани в хола, мълчаливи и треперещи, разтърсвани от страх при най-малкия шум, завладени от адския образ на убиеца. Къде ли се крие? Щеше ли да се появи? Дали не беше между тях?… Може би ето този?… Или онзи другия?

Нервите им бяха така опънати, че ако някой се разбунтуваше, можеха да насилят вратата и да излязат на улицата, но маестрото беше тук и неговото присъствие успокояваше. Чувстваха се в безопасност като пътници на кораб, ръководен от добър капитан.

Всички погледи се насочваха към възрастния прегърбен господин с очила и сивеещи коси, с маслинено зелен редингот и кафяв шал, който се разхождаше със сигурни крачки.

Понякога дотичваше, изпратено от Гурел, някое от момчетата, които присъстваха на разследването, водено от комисаря.

— Нещо ново? — питаше г-н Льонорман.

— Нищо, господине, нищо не се намира.

Два пъти директорът се опита да наруши заповедта. Положението е непоносимо. Много пътници имат работа и трябва да заминат, протестираше той.