Робин Кук - Треска

Катрин спря, загледана в момчето, и сърцето й се разтопи. Прииска й се да се втурне и да го грабне в прегръдките си. Но устоя на изкушението. Беше успяла да разбере, че фамилия Мартел бяха малко сдържани по отношение на физическите контакти — един факт, с който в началото й беше малко трудно да се справи. Катрин идваше от Италианския Северен квартал край Бостън, където милувките и прегръдките бяха константна величина. Въпреки че баща й беше латвиец, той ги беше напуснал, когато тя навърши дванадесет години, така че израсна без негово влияние. Чувстваше се сто процента италианка.

— Ще се видим на закуска — каза тя.

Жан Пол знаеше, че Катрин обича да й казва „мамо“ и с удоволствие го правеше. А и беше толкова ниска цена в отплата на топлината и вниманието, с което тя го обсипваше. Жан Пол беше възпитаван от много зает баща и растеше с чувството, че е попаднал в сянката между по-големия си брат Чък и неудържимо покоряващата си малка сестричка Мишел. После се появи Катрин, последвалото вълнение от сватбата, а след това легалното осиновяване от Катрин на Чък, Жан Пол и Мишел. Жан Пол беше готов да й казва и „бабо“, стига тя да пожелаеше. Мислеше си, че обича Катрин точно толкова, колкото и истинската си майка; или поне това, което си спомняше за нея. Беше на шест, когато тя почина.

Очите на Чък се отвориха сами, още при първото докосване на ръката на Катрин, той обаче се престори, че спи, с глава, скрита под възглавницата. Знаеше, че ако почака малко, тя пак ще го докосне, но този път по-осезателно. И беше прав, но сега усети да го разтърсват две ръце, преди безцеремонно да му измъкнат възглавницата. Чък беше на осемнадесет и в средата на първата си година в Нортийстърн Юнивърсити. Не се справяше много добре и се ужасяваше от наближаващата сесия. Щеше да се провали. Сигурно по всички предмети, освен психология.

— Петнадесет минути — каза Катрин. Разроши дългата му коса. — Баща ти иска да отиде в лабораторията рано.

— Гадост — промърмори под носа си Чък.

— Чарлз младши! — каза Катрин, преструвайки се на шокирана.

— Няма да стана! — Чък грабна възглавницата от ръцете на Катрин и се зарови пак под нея.

— О, да, ще станеш! — каза Катрин и рязко смъкна завивките.

Почти голото тяло на Чък се сблъска с утринния мраз. Той скочи, увивайки одеялата около себе си. — Казах ти никога да не правиш това! — кресна й грубо той.

— А пък аз ти казах да оставиш грубия си език за тоалетната — каза Катрин, игнорирайки злия му тон. — Петнадесет минути.

Катрин се завъртя на пета и излезе. Лицето на Чък пламна от безсилен гняв. Загледа я как тръгна надолу по коридора към стаята на Мишел. Беше облечена в антична копринена нощница, купена от някакъв битпазар. Беше в наситен цвят на праскова, не много по-различен от цвета на кожата й. С нищожно усилие, Чък можеше да си представи Катрин гола. Не беше достатъчно стара, за да му бъде майка.

Той се протегна, докопа ръба на вратата с ръката си и я затръшна. Само защото баща му обичаше да отива в лабораторията си преди осем, Чък трябваше да става с пукването на зората, като някакъв проклет фермер! Големият учен! Чък разтърка лицето си и забеляза разтворената книга до леглото. „Престъпление и наказание“. Чел я беше почти до сутринта. Нямаше връзка с учебните му предмети и сигурно затова му харесваше. Би трябвало да си учи химията, защото имаше опасност да го скъсат. Господи! Какво ли щеше да каже тогава Чарлз! Вече си имаха една голяма дандания, когато Чък не успя да влезе в неговата Алма Матер, Харвард. А ако сега се провалеше и по химия… Чарлз беше специализирал точно химия в Харвард.

— И без това не искам да ставам скапан доктор — отсече Чък, докато ставаше и навличаше мръсните си джинси. Гордееше се с факта, че никога не бяха прани.

В банята реши, че няма да се бръсне. Каза си, че може да си пусне и брада.

Облечен в кадифен халат „лава-лава“, който за нещастие подчертаваше излишните седем-осем килограма, натрупани през последните две години, Чарлз насапуниса лицето си. Опитваше се да подреди в мислите си хилядите факти, свързани с текущия му изследователски проект. Имунологията на живите организми обхващаше едно сложно множество, което непрекъснато го удивляваше и въодушевяваше, особено сега, когато смяташе, че е много близо до някои истински решения по проблема с рака. И преди това Чарлз се беше въодушевявал, а после се беше оказал на погрешен път. Знаеше това. Но сега идеите му се базираха на години ревностно експериментиране и можеха да бъдат подкрепени от лесно възпроизводими факти.