Робин Кук - Непрогледност

— Така ли? — попита Лори. Засега нищо не беше очевидно за нея.

— Сто на сто — каза Лу. — Ще установите, че е застрелян от близко разстояние с малокалибрен куршум в основата на мозъка. Това е обичайният, изпитан начин. Тихо и кротко.

Влязоха в кабинета. Тя представи Лу на Рива, която вече беше погълната от работата си. Лори взе един стол за Лу и го сложи до бюрото си. Седнаха.

— Сигурно сте виждали този род смъртно наказание в мафиотски стил — осведоми се Лу.

— Не съм сигурна — уклончиво отвърна Лори.

Докато следваше медицина, се беше научила как да избягва ясния отговор, когато й задават целенасочен въпрос. Не искаше да остави впечатление, че е неопитна.

— Такива случаи обикновено издават търкания между съперничещи си организации — обясни Лу. — А този път явно има търкания между престъпните кланове Лучия и Вакаро. Те дърпат конците в Куинс, а интересите им се отстояват от двама босове среден калибър — Вини Доминик и Пол Серино. Според мен Пол Серино има пръст в очистването на клетия Франк де Паскуале и ако е така, не искам нищо повече, освен да го притисна с един обвинителен акт. Бях по следите на този тип през всичките шест години, докато работех в отдела за борба с организираната престъпност. Така и не успях да събера материали срещу него. Но ако докажа участието му в престъпление, предвиждащо смъртно наказание, каквото е убийството на Де Паскуале, ще съм безкрайно доволен.

— Тежестта ляга върху нас — каза Лори, отваряйки папката на Де Паскуале.

— Ако вие или вашата лаборатория откриете нещо, ще ви бъда признателен до гроб — рече Лу. — Нужен ни е някакъв пробив. Проблемът при типове от рода на Серино е, че те държат толкова много хора между себе си и престъпленията, извършени заради тях, че рядко се сдобиваме с улики, на които да се опрем.

— О, по дяволите! — неочаквано каза Лори. Слушаше Лу и в същото време проучваше материалите в папката на Де Паскуале.

— Какво има? — попита лейтенантът.

— Липсва рентгенова снимка на Де Паскуале — рече Лори. Тя взе телефона и набра номера на моргата. — Трябва да направим рентгенова снимка преди аутопсията. За съжаление това ще позабави работата. Няма как, ще започна с някой от другите два случая. Извинявайте.

Лу сви рамене.

Лори каза на техника от моргата, който вдигна телефона, веднага да направи рентгенова снимка на Франк де Паскуале. Той обеща да стори каквото може. Когато Лори оставяше слушалката, вратата на кабинета се отвори и влезе Калвин Уошингтън.

— Лори — каза той, — имаме проблем, за който трябва да те уведомя.

Тя стана от мястото си.

— За какво се касае? — попита. Забеляза, че Калвин гледа въпросително Лу. — Доктор Уошингтън, мисля, че се познавате с лейтенант Солдано.

— А, да — рече Калвин. — Не ми обръщайте внимание. Изглежда, ме е налегнала болестта на Алцхаймер. Запознахме се сутринта. — Той се ръкува с Лу, който стана, когато Лори го представи. — Седнете и двамата — избоботи Калвин. — Лори, трябва да те предупредя, че вече ни посмъмриха от кабинета на кмета заради случая с Дънкан Андрюс. Изглежда, починалият има големи политически връзки. Така че се налага да сме по-сговорчиви. От теб искам да потърсиш хубавичко някаква естествена причина за смъртта, за да изместиш на заден план наркотиците. Семейството предпочита така.

Лори вдигна поглед към лицето на Калвин с известна надежда, че то ще разцъфне в широка усмивка и той ще каже, че просто се е пошегувал. Но изражението на Калвин остана непроменено.

— Май не те разбирам — поде тя.

— По-ясно от това не мога да ти го кажа — рече Калвин. Прословутата му избухливост беше на път да се прояви.

— Какво искаш да направя, да излъжа ли? — попита Лори.

— По дяволите, не, доктор Монтгомъри! — изсъска Калвин. — Какво да направя, да ти напиша дума по дума какво се иска от теб ли? Просто те моля да се съобразяваш, и толкова! Открий там някаква сърдечна недостатъчност, аневризъм, каквото и да е и го напиши. И не се прави на толкова учудена и влюбена в истината. Политиката играе роля тук и колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре за всички ни. Просто го направи.

Калвин се обърна и си тръгна така внезапно, както беше дошъл.

Лу подсвирна и седна.

— Серт човек — каза той.

Лори поклати глава — не можеше да повярва на ушите си. Обърна се към Рива, която не беше спирала да работи.

— Чу ли? — попита я Лори.

— И на мене ми се случи веднъж — каза Рива, без да вдига поглед. — Само че моят случай беше самоубийство.