Дейвид Балдачи - Ден нула

— Ще увия тялото с найлона, за да запазим евентуалните улики. Ти ще се качиш на стълбичката и ще прережеш примката с ножа ми. Не забравяй, че трябва да бъде срещу възела…

Справиха се успешно и увитият в найлон труп се свлече в силните ръце на Пулър. Той го положи по гръб на пода, а Коул пъргаво слезе от стълбичката.

— Запали лампата, ако обичаш — каза той.

Помещението се изпълни с ярка светлина.

— Силно притискане на каротидната артерия и югуларната вена, вероятно счупване на подезичната кост — констатира той, приведен над шията на Уелман. — След аутопсията ще знаем със сигурност дали е така. — Той посочи петната по кожата. — Спукването на кръвоносните съдове сочи, че са го обесили жив.

Обърна тялото на една страна, за да се виждат завързаните ръце.

— Потърси рани от евентуална съпротива и погледни под ноктите му. Ако имаме късмет, може би ще открием нечие ДНК.

Коул се зае да изпълни заповедта, използвайки фенерчето му.

— Няма нищо — обяви след няколко секунди тя. — Което е странно. Лари със сигурност би се съпротивявал. Може би убиецът се е погрижил да отстрани евентуалните следи.

— Мисля, че обяснението е тук — каза Пулър, докосвайки сплъстената от кръв коса на полицая. — Първо го е фраснал по главата, а след това го е обесил.

Извади термометъра от раницата си и го опря в челото на Уелман.

— Около два градуса под нормалното. — Пресметна наум и добави: — Мъртъв е от около три часа. Което означава някъде към два и половина през нощта.

Отвън изскърцаха спирачки.

— Кавалерията пристигна — каза Пулър и срещна погледа на Коул, която го наблюдаваше.

— Очевидно знаеш какво правиш — тихо рече тя.

— Тук съм, за да ти помагам, стига да искаш.

— Искам — кимна тя и се насочи към стълбите.

— Ще огледам местопрестъплението още веднъж — подвикна след нея Пулър. — Това не означава, че се съмнявам в уменията на колегите ти, но и от мен се очаква да докладвам. Началството иска безупречно разследване.

— Прави каквото щеш, стига да пипнем копелето! — отсече Коул и пое нагоре.

Пулър огледа още веднъж мъртвия полицай и се взря в отсрещната стена, оплискана с кръв. Явно там бяха екзекутирани семейство Рейнолдс.

Екзекутирани беше точната дума. Нямаше друг начин да се опише това отвратително престъпление.

Изстрел в главата за него, изстрел в тялото за нея. Защо такава разлика в отношението, запита се той. А децата не бяха разстреляни. При масовите убийства рядко се наблюдаваше различен начин на действие. Смяната на похватите означаваше губене на ценно време. Също като преместването на труповете след убийството. Може би убиецът бе разполагал с всичкото време на света.

Той отново сведе поглед към трупа на Уелман.

Всички убийства си приличат по едно: някой умира по насилствен начин. Всичко останало е различно.

Пулър се изправи и тръгна към стълбите.

Тримата полицаи от окръг Дрейк стояха един до друг, втренчени в мъртвия си колега. Пулър се възползва от това, за да ги огледа. Всички бяха около метър и осемдесет, двама слаби и един по-пълен. Млади, под трийсет. На ръката на единия беше татуирана котва.

— Служил си във флота? — попита Пулър.

Мъжът вдигна поглед от тялото на Уелман и кимна.

Татуировката му със сигурност бе направена след уволнението, помисли си Пулър. В армията не разрешаваха татуировки, които униформата не скрива.

— А ти си в пехотата, така ли? — попита мъжът с котвата.

— В Седемстотин и първи отряд на ОКР в Куонтико.

— В Куонтико обучават и морски пехотинци, нали? — обади се пълничкият.

— Да.

— Братовчед ми служи в морската пехота — добави той. — Твърди, че на тях никой не може да им се опре.

— Да, много пъти са ми спасявали живота в Близкия изток — кимна Пулър.

Коул се спусна по стълбите.

— Открили са колата на Лари — съобщи тя. — Някакъв миньор я забелязал в крайпътно дере, докато отивал на работа. Изпратих нашия криминолог да я изследва.

— Ще може ли след това да се отбие тук? — попита Пулър. — Бих искал да поговоря с него.

— Ще му предам — кимна Коул и се обърна към подчинените си. — Предвид случилото се с Лари тук трябва да има охрана от минимум двама души.

— Няма да има кой да патрулира, сержант — обади се мъжът с котвата.

— Може би и Лари си е мислил, че ще се справи сам — каза Коул и махна към трупа. — И виж какво стана…

— Слушам, сержант.

— И още нещо, Дуейн. Налага се да останеш на пост край патрулката на Лари.