Дейвид Балдачи - Ден нула

— После дошъл ред на Лари Уелман, който получил заповед да дежури в понеделник през нощта. Човекът бил новобранец. Хората ти го притиснали някъде зад къщата и му показали документи за самоличност. Федералните били дошли на място и Лари изгарял от желание да им помогне. Не оказал съпротива, не задавал въпроси. Завел ги в къщата, където го окачили на куката като свински бут, оставили късчета от препоръчано писмо и си тръгнали с колата му.

— Как според теб сме се добрали до това писмо?

— Не е било истинското. Знаел си за него, защото Уелман е казал на Дики или пък Рейнолдс си е признал по време на разпита. Но то не е било в къщата и ние не го намерихме. Научил си за това и си решил, че трябва да ни тласнеш в тази посока, защото тя няма да ни отведе доникъде, а само ще ни губи времето. Единствено с тази цел си убил човек и си подхвърлил фалшиви улики в къщата.

— Интересно — отбеляза Мейсън.

— После ти хрумнала идеята за онези телефонни брътвежи на дари, за да хвърлиш вината върху мъже с тюрбани, които никога не са съществували. Никой не би обърнал внимание на затънтено място като Дрейк, но блъфът не минал поради убийствата. Вече си бил сигурен, че ОКР ще се намеси. Пробута ми лъжата за разговорите заедно с достоверната на пръв поглед заплаха за тръбопровода и атомната централа. Предупреди ме, че разполагам с три дни, но си знаел, че бомбата ще се взриви след два. В същото време Строс засипал Роджър Трент със смъртни заплахи, за да може да подготви почвата и да се отърве от него, прикривайки по този начин кражбите си от фирмата. Затова Трент и кашоните се озовали в бункера с идеята да се превърнат в радиоактивен прах. Общественото мнение ще приеме, че или Трент е хукнал да спасява живота и финансовото си състояние от манипулациите на Строс, или пък че онзи, който му е отправял заплахите, най-после е успял да ги осъществи. Признавам, че този план е добре изпипан от вас двамата.

— Дотук не чух нищо, което да ме свързва с каквото и да било — отбеляза Мейсън.

Пулър прегъна трети пръст и спокойно продължи:

— Сега ще разбереш защо престанах да ти докладвам и се зарових още по-надълбоко. Ти беше единственият човек, с когото споделих, че Дики Строс е приел да работи за мен. И още по-важно — само ти знаеше за уговорената ни среща при пожарната в онази нощ. Убийството му съвсем не беше случайно. Твоят снайперист си е направил труда да бъде на мястото часове по-рано, за да организира покушението по възможно най-добрия начин. Само ти си бил в състояние да се справиш с подобно нещо. Ти и никой друг.

— Досега не чух нищо конкретно — отвърна Мейсън. — Тоя казал, оня казал…

— Ти уби Дики, защото се опасяваше, че ще се промени. Той е човекът, който бе влязъл в онази къща и бе открил тялото на Лари Уелман. Той бе видял и труповете на семейство Рейнолдс, освен това вече знаеше, че Тредуел и Битнър също са убити. Съмнявам се, че си споделил истинските си планове с него, но той е свидетел на убийства навсякъде около себе си и вече знае, че нещо не е наред. По всяка вероятност това е моментът, в който стига до решението да работи с властите, за да може да се измъкне. Но ти не си могъл да позволиш подобно нещо и си заповядал на снайпериста да му пръсне главата.

— Ти го казваш. Но няма доказателства.

Пулър огледа хората, които ги бяха заобиколили.

— Всъщност на теб ти се размина, Джо — рече с въздишка той. — Взриви бункера, прибра ядреното гориво, Роджър Трент е мъртъв, а финансовите документи се превърнаха в пепел. В главата ми възниква един логичен въпрос: защо си тук? Планът ти успя.

Мейсън не отговори. Очите му не се откъсваха от лицето на Пулър, който направи крачка напред и добави:

— Може би „ислямското бърборене“ не е било далеч от истината, въпреки че ти лично го подхвърли. Може би враговете са успели да те убедят да взривиш онази гадория и да покриеш с радиация по-голямата част от Западна Вирджиния. Според мен варелите, които си оставил в бункера, са били част от бомбата. Партньорите ти няма да са доволни от крайния резултат. И това е причината да си тук — да ми отмъстиш за провала, поне частично. А може би и да си спасиш задника от онези с тюрбаните. Колко ти платиха, за да нападнеш собствената си страна, Джо? Поне приблизително?

— Не си прав, Пулър — каза Мейсън и прочисти гърлото си. — Аз съм патриот. Никога не бих причинил подобно нещо на страната си. Знаех с какво разполагам там. Никой не ми е плащал за взривяването му.

— Глупости! — ядосано отвърна Пулър. — Не се различаваш по нищо от онези безумци, които предизвикаха Единайсети септември!