Джон Кларксън - Лично правосъдие

Барът притежаваше успокояващата атмосфера на някога първокласно заведение, чийто блясък почти незабележимо потъмнява. Високите тавани, дървената ламперия, високите прозорци с тежки дървени рамки с резба — всичко това заобикаляше Девлин и Сюзън и ги караше да се преструват, че просто са дошли да пийнат нещо.

Девлин си помисли какво ли е да седи тук с образ като Зитър и заедно да пият по време на продължителен обяд през някой зимен следобед. Свеж зимен следобед със сняг, покрил Сентръл парк, със студена слънчева светлина, процеждаща се през високите прозорци, с много напрегнати нюйоркчани, които тичат, закъснели с пет минути за срещата си.

Но вместо това беше попаднал в отвратителен капан насред тъмна, влажна нощ без следа от приятел или помощ отвътре или отвън.

Сюзън седеше срещу него и се усмихваше.

— Какво ще пиеш? — попита тя.

Девлин погледна напрегнатото й, прекрасно лице и се възхити на смелостта й. Тя усещаше заобикалящата я опасност, но продължаваше да се усмихва, решена да издържи докрай, независимо какво ще се случи. Той също й се усмихна.

— Сода с портокалов сок.

— И аз — бързо отвърна тя, сякаш искаше да каже: „Ще пия същото като теб, каквото и да е то“.

Девлин изпита прилив на нежност. Искаше му се в този момент тя да е в безопасност някъде другаде.

Не се виждаше келнер, затова той се изправи и отиде до бара, за да даде поръчката. Докато изминаваше краткото разстояние, шест глави се обърнаха, за да го проследят. Барманът беше строен негър, достатъчно възрастен, за да е сивокос, но и достатъчно млад, за да минава за петдесетгодишен. Той го изслуша и му отвърна:

— Моля, седнете на масата си, сър. Аз ще ви донеса поръчката.

Девлин се върна при Сюзън и зачака. Няколко минути по-късно барманът пристигна с две чаши, пълни с лед, каничка с портокалов сок и две малки бутилки сода — всичко грижливо подредено върху поднос с корково дъно.

Преди да налее портокаловия сок, от фоайето на хотела се появи Робърт Уекслър. Беше сам.

Докато Уекслър се приближаваше, усмихнатият и общителен барман напълни чашите с бълбукаща смес от сода и сок.

Уекслър носеше лек костюм, синя риза и червена фльонга вместо вратовръзка с подходяща кърпичка, пъхната в джоба на гърдите му. Изглеждаше така, сякаш нямаше проблеми.

Девлин го проследи с поглед и усети, че капанът се затваря.

Уекслър седна на масата с надменна усмивка на лице и каза на бармана:

— И за мен същото, добри ми човече. Изглежда много освежаващо.

Барманът приключи със сервирането.

— Да, сър — отвърна той. Изглежда видът на Уекслър му се понрави. Съвършеният джентълмен за „Оук рум“.

Уекслър се усмихна на Сюзън.

— Добър вечер, скъпа — рече той. — Как си?

— Чудесно — каза тя, без да отвръща на усмивката му.

Уекслър изчака малко и продължи:

— Колко мило. Като че наистина си трезва, Сюзън. Възможно ли е?

— Не е твоя работа, Робърт.

— О, господи, освен курса по трезвеност си изкарала и подготовка по самоувереност. А, и си боядисала косата си. Колко вдъхновяващо!

Девлин прекъсна подигравките му.

— Сюзън е тук, къде е Дарил Оустън?

Уекслър го погледна така, сякаш едва сега забелязва, че седи там.

— О, господин Девлин. Как сте? Какво питахте?

— Къде е Дарил Оустън?

— Още ли не е дошла? — невинно рече Уекслър.

— Уекслър, не съм в настроение за глупостите ти. Мислех си, че вече сме наясно.

— Аз съм наясно. Ти си онзи, който е прекалено тъп, за да разбере какво става. Знаеш ли, Девлин, честно казано, ти ме разочароваш.

— Уекслър, ако Дарил не се появи веднага, двамата със Сюзън си тръгваме и ти ще си първият, когото ще убия, ако някой се опита да ни спре.

— О, колко мъжествено. Толкова си едър и силен. Това ли те привлича в него, Сюзън?

— Робърт, не искам да говоря с теб. Престани да се правиш на глупак, иначе се махам от тук и не давам пукната пара дали на някого няма да му хареса.

Уекслър я погледна за миг и реши, че не блъфира. Сюзън наистина се беше променила. Той се извърна от нея и рече:

— Заплахи. Ултиматуми. Вие двамата сте страхотни дипломати, а?

Сюзън се изправи, но Уекслър я хвана за ръката.

— Добре, добре. Достатъчно. Майната ти, щом не разбираш от няколко цивилизовани закачки. Сядай и да свършваме с това.

Сюзън силно дръпна ръката си и бавно седна на стола си. Уекслър се обърна и даде знак на набития детектив до изхода към фоайето. Мъжът се изправи и излезе. След няколко секунди отново се появи с Дарил и Месина.