Джон Вердън - Намисли си число

„Не и ако цялата личност е роля?“ — помисли си Гърни.

— Освен крехък и срамежлив как бихте го описали?

— Крадлив!

— Искам да кажа, чисто физически.

Уелстоун се намръщи.

— Имаше мустаци. Цветни очила.

— Цветни?

— Като слънчеви — стъклата им бяха толкова тъмни, че очите му изобщо не можеха да се различат. Много мразя да говоря с някого, ако не виждам очите му, а вие? Но все пак пропускаха достатъчно светлина, за да ги носи на закрито.

— Нещо друго?

— Вълнена шапка — като тези, перуанските, които се нахлупват ниско и закриват челото и ушите — също шал и огромно палто.

— И откъде си направихте извода, че е „крехък“?

В гримасата на Уелстоун към мръщенето се добави смайване.

— Всъщност… от гласа му? От поведението? Знаете ли, наистина не съм сигурен. Единственото, което си спомням, че видях — наистина видях — беше голямо пухкаво палто, шапка, слънчеви очила и мустаци. — Очите му се разшириха от обида. — Смятате, че е било маскировка?

Слънчеви очила и мустаци? Според Гърни това повече приличаше на пародия на дегизировка. Но дори тази ексцентричност съвпадаше с модела. Или прекаляваше с мисленето? Ако беше дегизировка, то бе много резултатна — не бе получил никакво физическо описание, което да му е от полза.

— Можете ли да си спомните още нещо за него? Каквото и да било?

— Направо беше обсебен от малките ни пернати приятели. Имаше огромен бинокъл — приличаше на онези инфрачервени неща, които командосите по филмите разнасят насам-натам. Оставяше майка си в къщичката и прекарваше цялото време из гората в търсене на черешарки — розовогърди черешарки.

— Казал ви е това?

— О, да.

— Много странно.

— Защо?

— Няма розовогърди черешарки в Кетскилс през зимата.

— Но той дори каза… Този лъжлив негодник!

— Дори каза какво?

— На сутринта, преди да си тръгне, той дойде в главната сграда и не спря да дърдори за проклетите черешарки! Непрекъснато повтаряше, че е видял четири розовогърди черешарки. Четири черешарки с червени като роза гърди, само това разправяше, все едно се съмнявах в думите му!

— Може да е искал да се увери, че ще запомните — замислено каза Гърни, като че ли на себе си.

— Но вие сега твърдите, че не може да ги е видял, защото няма такива! Защо да иска да помня нещо, което не се е случило?!

— Добър въпрос, сър. Дали мога сега да огледам — много набързо — къщичката?

От всекидневната Уелстоун го поведе през мебелирана в същия викториански стил трапезария, пълна с богато резбовани дъбови столове и огледала в тежки рамки. Излязоха през една странична врата на пътека с безупречни кремави павета, които може и да не бяха съвсем същите като жълтото тухлено шосе от „Оз“, но определено напомняха за него. Алеята свършваше пред приказна къщичка, обвита в английски бръшлян, който свежо се зеленееше, независимо от сезона.

Уелстоун отключи вратата, отвори я и отстъпи настрани. Вместо да влезе, Гърни огледа вътрешността от прага. Първата стая беше отчасти всекидневна и отчасти — храм на филма. Имаше плакати, магьосническа шапка, вълшебна пръчица, статуи на Страхливия лъв и Тенекиения човек, както и препарирано кученце, което трябваше да представлява Тото.

— Ще желаете ли да влезете и да видите изложбената витрина, където бяха пантофките?

— По-добре да не го правя — отвърна Гърни, като стъпи отново на пътеката. — Ако вие сте единственият човек, който е влизал, след като гостите са си заминали, бих искал да си остане така, докато екипът за събиране на улики не пристигне на мястото.

— Но вие казахте, че не сте тук заради… Един момент, казахте, че сте тук заради „съвсем различен случай“ — това казахте, нали?

— Да, сър, точно така.

— За какво събиране на улики говорите? Тоест, какво… О, не! Със сигурност не смятате, че моят крадлив любител на птици е вашият Джак Изкормвача?!

— Честно казано, сър, нямам причина да мисля така. Но трябва да проуча всяка възможност, а ще е проява на логична предпазливост да изследваме по-подробно къщата.

— Божичко, о, боже! Не знам какво да кажа. Ако не е едно престъпление, то ще бъде друго. Е, предполагам, че не мога да спъвам работата на полицията — колкото и странна да е тя. Има си и добра страна — дори това да няма нищо общо с оня ужас горе, може в крайна сметка да откриете нещо за изчезналите ми пантофки.

— Винаги има възможност — учтиво се усмихна Гърни. — Очаквайте екипа за събиране на доказателства по някое време утре. Междувременно дръжте вратата заключена. А сега, нека ви попитам още веднъж — защото това е много важно — сигурен ли сте, че никой не е влизал в къщата през изминалите два дни, дори партньорът ви?