Джон Вердън - Намисли си число

— Господи, ама те не са ви казали нищо, нали? — Уелстоун започна да вдишва и издишва дълбоко, като че се опитваше да избегне припадък. После затвори очи. Когато ги отвори отново, явно се беше примирил с некадърността на полицията и заговори с тон на начален учител: — Рубинените ми пантофки, които впрочем струват наистина много пари, бяха откраднати от Изумрудената къща. Въпреки че нямам доказателства, не се съмнявам, че го е извършил последният гост, който отседна в нея.

— Изумрудената къща част от хотела ви ли е?

— Разбира се! Целият имот се нарича „Лаврите“ — по съвсем очевидни причини. Има три сгради: основната, в която сме в момента, както и две малки къщички — Изумрудената къща и Къщата на пчеличките. Изумрудената е обзаведена в стила на „Вълшебникът от Оз“ — най-великият филм, правен някога. — В очите му се появи особен блясък, сякаш предизвикваше Гърни да възрази. — Центърът на композицията беше едно забележително копие на магическите пантофки на Дороти. Тази сутрин открих, че липсват.

— И сте съобщили за това на…?

— На вас, хора — много ясно! Нали дойдохте.

— Обадили сте се на полицейското управление в Пиъни?

— Е, определено не се обадих на чикагското полицейско управление!

— В момента имаме два отделни проблема, господин Уелстоун. От управлението в Пиъни със сигурност ще се свържат с вас заради кражбата. Но не заради нея съм тук. Разследвам съвсем различен случай, във връзка с който трябва да ви задам няколко въпроса. Онзи ден тук е идвал един детектив от щатската полиция, на когото господин Плъмстоун е съобщил, че при вас са отсядали двама любители-орнитолози — един мъж и майка му.

— Точно той е!

— Кой?

— Онзи, дето ми открадна рубинените пантофки!

— Любителят на птиците е откраднал пантофките ви?

— Любител на птици, взломаджия, крадлив малък негодник — да, точно той!

— А каква е причината, поради която не сте споменали за това на следователя от щатската полиция?

— Не му казах, защото не знаех! Нали ви обясних, че установих липсата едва тази сутрин!

— Тоест, не сте влизали в къщата, откакто мъжът и майка му са се отрегистрирали?

— „Отрегистрирали“ е твърде официално. Те просто са си тръгнали по някое време през деня. Престоят им беше предплатен, така че в действителност нямаше нужда от такава процедура. Тук се стремим към определен тип цивилизованост, което означава, че не държим на подобни формалности. Точно заради това предателството на доверието ни е толкова оскърбително! — Уелстоун за малко щеше да се задави от жлъч, докато описваше тази наглост.

— Нормално ли е да чакате толкова време, преди…

— Преди да оправим стаята ли? За този сезон — да. Ноември е най-слабият ни месец. Следващата резервация за Изумрудената къщичка е за седмицата около Коледа.

— Мъжът от БКР не е огледал къщата, така ли?

— Мъжът от БКР?

— Детективът от Бюрото за криминални разследвания, който е идвал преди два дни.

— А! Ами, той е говорил с господин Плъмстоун, не с мен.

— А кой точно е господин Плъмстоун?

— Това е наистина много добър въпрос! Въпрос, който аз самият си задавам от известно време — произнесе това със силна горчивина, после поклати глава. — Съжалявам, не бива да позволявам на такива странични емоционални проблеми да се намесват в официалната работа на полицията. Пол Плъмстоун е моят бизнес партньор, с него сме собственици на „Лаврите“. Или поне сме такива в момента.

— Разбирам — увери го Гърни. — Но да се върнем на въпроса. Следователят провери ли къщичката?

— Че защо да го прави? Имам предвид, че той бе тук заради онази ужасяваща случка в института горе в планината — искаше да разбере дали сме виждали някакви подозрителни лица, спотайващи се наоколо. Пол — господин Плъмстоун — му съобщил, че не сме, така че той си тръгнал.

— Не е настоял да му дадете някаква по-подробна информация за тези любители на птиците?

— Орнитолозите? Не, разбира се, че не!

— „Разбира се, че не“?

— Майката е полуинвалид, а синът, макар че се оказа крадец, надали е от типа хора, които биха спретнали подобно клане.

— А какъв тип човек е?

— Бих казал, че е крехък. Определено крехък, чувствителен мъж. Срамежлив.

— Бихте ли го определили като гей?

Уелстоун се замисли.

— Интересен въпрос. Почти винаги съм сигурен — усещам го някак — но в този случай не мога да кажа. Останах с впечатлението, че иска да ме остави с впечатлението, че е гей. Но… в това няма много смисъл, нали?